- Да, така казах - погледна към ботушите си Алек. - Аз и хората ми служим на борда на този кораб, все пак. Заедно с вас, безбожните Дарвинисти.
Дерин се усмихна отново, докато наместваше кабела на Хъкслито.
- Ще спомена това на капитана следващия път, когато той попита дали не си машинистки шпионин.
- Колко мило от твоя страна - отвърна Алек, след което вдигна поглед, за да срещне очите й, - но въпросът е сериозен. Офицерите ви ще ни се доверят ли в битка?
- Защо не? Вие спасихте кораба и ни дадохте двигателите
на вашия Буреход.
- Да, но ако не бях толкова щедър, все още щяхме да си стоим на глетчера с вас. Или, по-вероятно, в някой немски затвор. Не е само приятелски жест.
Дерин се намръщи. Може би нещата бяха все пак една идея по-сложни. Алек и хората му се бяха съюзили с „Левиатан“ едва преди няколко дни, а вече им предстоеше битка.
- Обеща да ни помогнеш да стигнем земите на Османската империя - каза меко тя. - Не да се биеш с останалите Машинисти.
- Така ще си мислят и офицерите ти - кимна Алек.
- Какво мислиш обаче ти!
- Ще следваме заповедите ви - той посочи с пръст към носа. - Виждаш ли? Клоп и Хофман вече са се захванали за работа.
Това беше самата истина. Двигателите от двете страни на главата на огромния звяр бучаха по-силно и изхвърляха стълбове пушек към небесата. Самото присъствие на машинистките двигатели върху дарвинисткия кораб обаче бе напомняне за странния съюз, в който „Левиатан“ бе влязъл. Сравнени с малките британски двигатели, които корабът бе конструиран да носи, те изглеждаха и звучаха като товарни влакове.
- Може би това е шансът да се докажеш - каза Дерин. -Иди и помогни на хората си. Ще ни трябва скорост, ако искаме да настигнем бронираните кораби преди падането на нощта.
Тя го потупа по рамото.
- Гледай обаче да не се оставиш да те убият.
- Ще пробвам да оцелея - усмихна се Алек, след което й отдаде чест. - Късмет, господин Шари.
Той се обърна и се затича по гърба на кораба.
Докато го гледаше, Дерин се замисли върху абсурдния план на офицерите. „Левиатан“ влизаше в битка с нови и неизпитани двигатели и разчиташе на мъже, които трябваше да са от другата страна на барикадата.
Капитанът обаче нямаше никакъв избор. Можеше или да се довери на Машинистите, или да се рее безпомощно по вятъра. А Алек и хората му трябваше или да им помогнат, или да изгубят единствените си съюзници. Май никой нямаше голям избор. Дерин въздъхна, чудейки се за това как войната бе станала толкова объркана.
Докато тичаше към двигателите, Алек се чудеше дали е казал на Дилан цялата истина.
Не бе редно да участва в това нападение. Алек и хората му се бяха изправяли срещу германци и дори срещу свои сънародници австрийци по време на бягството им към Швейцария. Но случващото се сега бе различно. Бойните кораби не търсеха него.
Според граф Волгер, който бе преслушал безжичните комуникации на двата кораба, те бяха хванати в капана на Средиземно море от началото на войната. Великобритания контролираше Гибралтар и Суецкия канал и за тях нямаше начин, по който да се върнат в Германия. Бяха изкарали последната седмица сами.
Алек знаеше какво е да си преследван и въвлечен в битка, започната от някой друг. II въпреки това се готвеше да помогне на Дарвинистите да изпратят два кораба, пълни с живи хора, на дъното на морето.
Огромният звяр под него се завъртя, а филизите, които покриваха двете му страни, се размърдаха като трева, разлюляна от силен вятър. Изкуствено създадени птици хвръкнаха около Алек. Някои от тях вече бяха впрегнати и носеха оръжия.
Това бе още една разлика. Този път Алек се биеше на страната на едно от тези създания. От малък го бяха учили, че те са извращения в очите на Господа, но след четири дни, прекарани на въздушния кораб, техните писъци и крякания вече му се струваха нормални. Изкуствените същества дори можеха да се нарекат красиви, ако не броеше отвратителните флашетни прилепи.
Дали не се превръщаше в Дарвинист?
Когато стигна гръбнака над отсека за двигателите, Алек се спусна по напречните въжета от лявата страна на „Левиатан“. Корабът се бе наклонил и морето бе точно под него. Въжетата бяха станали хлъзгави от соления въздух и той се напрегна, за да не падне, докато се питаше на ум на чия страна е всъщност. Докато стигне отсека на двигателите, бе плувнал в пот и съжаляваше, че бе навлякъл униформата си на фехтовач.
Ото Клоп стоеше зад контролния пулт. Униформата му на страж от Хабсбургската империя бе станала на парцали след шестте седмици бягство от дома. Зад него стоеше господин Хърст, главният инженер на „Левиатан“, който наблюдаваше бучащата машина с неприязън в погледа. Алек трябваше да признае, че въртящите се бутала и пламтящи свещи изглеждат странно върху живата плът на въздушния звяр, подобно на зъбни колела по крилата на пеперуда.