- Защо започваме с прилепите? - обърна се Алек към Хърст - Техните шипове няма да пробият бронята.
Не, но ще направят сигналните им флагове и устройствата за безжична връзка на нищо. Ако попречим на двата кораба да комуникират помежду си, е по-малко вероятно те да се разделят и да отплават в различни посоки.
Алек преведе това на Клоп, който посочи към далечината.
- По-големият идва насам.
Алек отново погледна през бинокъла. Отне му секунда, докато намери силуета на по-големия кораб на смрачаващия се хоризонт. Успя да прочете името на корпуса - „Гьобен“. Този кораб изглеждаше много по-страховит от другия. Имаше три огромни оръдия и катапулти за жиролети, а по килватера личаха ред механични ръце, предвидени за битка с кракени.
На задната палуба на кораба имаше нещо странно -висока кула, увита с метални съоръжения, които напомняха на дузина безжични предаватели, закачени един върху друг.
- Какво е това нещо отзад? - попита Алек.
Клоп взе бинокъла и погледна през него. Той бе работил с германците години наред и обикновено имаше готови отговори по военните въпроси. Този път обаче се намръщи, а гласът му издаде колебание:
- Не съм сигурен. Напомня ми на една играчка, която видях навремето...
Клоп стисна бинокъла по-силно.
- Изстрелват жиролет!
Една малка фигурка бе изхвърлена във въздуха от катапултите. Тя се изстреля право към прилепите, а двигателите й заръмжаха.
- Какво ли планира? - попита Клоп.
Алек гледаше намръщен. Жиролетите бяха много крехки машини, които с мъка издържаха тежестта на собствения си пилот. Бяха конструирани за разузнаване, а не за битка. Малката машинка обаче летеше към облака прилепи, а двете й перки се въртяха бясно.
Когато приближи пърхащото ято, жиролетът внезапно блесна в мрака. От предната му част блъвнаха огнени езици и небето светна в яркочервено.
Алек си спомни нещо, което Дилан му бе казал за прилепите - че те се боят до смърт от червената светлина.
Огнените езици минаха право през рояка и го пръснаха във всички посоки. След броени секунди облакът бе изчезнал, като черно глухарче, духнато от вятъра.
Жиролетът се опита да се отдалечи, но попадна на вълна бягащи прилепи. Алек видя падащите остриета, които проблясваха на светлините от прожекторите. Жиролетът започна да трепери във въздуха. Перките му се счупиха и паднаха, а остатъкът от енергията им изкриви деликатната техника.
Алек видя как летящата машина пада от небето и изчезва с малко бяло плисване на водата, когато докосва тъмната повърхност на океана. Запита се дали нещастният пилот е оцелял след шиповете, за да усети ледената вода.
Прожекторите на „Левиатан“ продължаваха да шарят в небето, но прилепите бяха твърде уплашени, за да подновят атаката. Малките пърхащи фигурки вече се връщаха към въздушния кораб.
- Изглежда, че германците са се научили на нови трикове - промълви Клоп, докато сваляше бинокъла си.
- Както винаги - успя да каже Алек, загледан във водните кръгове, образувани от падането на жиролета.
- Нови заповеди - каза Хърст и посочи към сигналния пач. Той бе посинял, което означаваше, че трябва да забавят двигателя. Клоп намести контролите и погледна въпросително към Алек.
- Отказваме ли се от нападението? - попита момчето на английски.
- Не, разбира се - отвърна господин Хърст, - просто сменяме курса. Засега ще забравим за „Бреслоу“ и ще нападнем големия кораб. За да сме сигурни, че други жиролетчета няма да пускат бенгалски огън в небето.
Алек се заслуша за миг в бумтенето на кораба. Двигателят в дясната част на палубата продължаваше да ехти и така позволи на „Левиатан“ да завие бавно към „Гьобен“. Битката още не бе свършила. Още хора щяха да умрат тази нощ.
Той погледна към въртящите се колела на двигателя. Клоп можеше да ги повреди по безброй фини начини. Алек трябваше да каже една дума, за да прекрати тази битка.
Той обаче бе обещал на Дилан, че ще се бие честно. След като се бе отказал от скривалището, Бурехода и златото си, изглеждаше абсурдно да предаде точно сега Дарвинистките си съюзници.
Знаеше, че граф Волгер ще се съгласи с него. Като престолонаследник на трона на Австро-Унгария той бе длъжен да оцелее. А това щеше да е трудно, ако вдигнеше бунт.
- Какво следва? - попита той Хърст.