Главният инженер взе бинокъла от Клоп.
- Няма да губим повече време, за да късаме сигналните им флагове, това е ясно. Вероятно ще ги почнем направо с бомбите. Жиролетите не могат да спрат това.
- Ще ги бомбардираме - преведе Алек на Клоп, - а те са беззащитни.
Старецът кимна и намести контролите. Сигналният пач отново почервеня. „Левиатан“ поемаше по новия курс.
ТРИ
Настигането на „Гьобен“ им отне няколко дълги минути. Огромните оръдия на кораба стреляха веднъж, изпълвайки нощното небе с огън и пушек. Д-р Хърст обаче бе прав... снарядите прелетяха много под корема на „Левиатан“ и вдигнаха пръски вода на километри от тях. Докато „Левиатан“ приближаваше целта си, Алек наблюдаваше немския кораб през бинокъла си. Мъжете тичаха по палубата и покриваха малките оръдия с нещо, което напомняше на черен брезентов плат. Покривите блестяха на последните лъчи от залязващото слънце, все едно бяха направени от пластмаса или кожа. Алек се запита дали не са ушити от някакъв нов материал, достатъчно силен, за да издържи на шиповете на прилепите.
На света обаче нямаше пластмаса, която да е достатъчно здрава, за да спре експлозиви.
Мъжете на бронирания кораб обаче не изглеждаха особено разтревожени. Не бяха подготвили спасителни лодки, а вторият жирокоптер си стоеше на катапулта. Роторите му бяха затегнати с каиши, така че да не тръгнат от вятъра. Скоро и той бе покрит с лъскавото черно покривало.
- Какво става на задната палуба, господарю? - попита Клоп.
Алек завъртя бинокъла и видя как по странната метална кула започват да блестят светлини. Той присви очи. В основата на кулата имаше хора, облечени в униформа от същия черен материал, покрил оръдията. Те се движеха толкова бавно, сякаш крачеха в слой катран.
- Погледнете, учителю Клоп - намръщи се Алек, -побързайте!
Когато старецът взе бинокъла, светлините станаха по-ярки. Алек можеше да гн види и с невъоръжено око. Светкавици се увиха около кулата, подобно на изнервени змии.
- Гумено покритие - каза тихо Алек. - Слагат на всичко гумено покритие. Цялата кула трябва да е наелектризирана.
Клоп прокле.
- Трябваше да се сетя. Досега обаче ни бяха показвали само играчки и модели за демонстрация. Никога нещо толкова огромно.
- Модели на какво?
- Оръдието на Тесла - свали бинокъла старецът, - но това тук е истинско.
- Тесла? - поклати глава Алек - Това не беше ли човекът, измислил безжичните комуникации? Това да не е предавателна кула?
- За същия човек става дума, господарю, но това не е предавателна кула - лицето на Клоп бе пребледняло. -Това е оръжие. Гръмовержец.
Алек загледа с ужас блестящата кула. Дилан често казваше, че светкавиците са естественият враг на въздухоплаването. Ако по кораба минеше електричество, дори най-малкият водороден теч можеше да предизвика взрив.
- Влизаме ли в обхвата им?
- Тези, които съм виждал, не можеха да пратят мълния до другия край на стаята - каза Клоп. - И само караха пръстите ти да изтръпнат, косите ти да настръхнат, такива неща. Това чудо тук обаче е огромно, а акумулаторите му са като на дреднаут!
Алек се обърна към господин Хърст, който следеше разговора им без особен интерес.
- Трябва да обърнем курс! Оръжието на задната палуба е нещо като... гръмовержец.
- Гръмовержец? - повдигна вежда господин Хърст.
- Да! Клоп е работил с германците. Виждал е подобни устройства. Поне като модели - въздъхна Алек.
Главният инженер погледна надолу към „Гьобен“. Светлините бяха станали съвсем ярки и покриваха кулата като паяжина.
- Не виждате ли? - извика Алек.
- Доста е странно - усмихна се господин Хърст, - но чак пък гръмовержец. Не ми се вярва вашите Машинистки приятели да са овладели силата на природата.
- Трябва да информирате хората на мостика!
- Сигурен съм, че те и сами виждат какво става - отвърна Хърст, но извади една свирка от джоба си, след което подсвирна. - Все пак ще ги информирам за вашата теория.
- Теория? - извика Алек - Нямаме време за дискусии! Трябва да обърнем!
- Трябва да изчакаме заповедите - отговори непреклонно господин Хърст, след което прибра свирката в джоба си.
Алек преглътна гнева си и се обърна към Клоп.
- Колко време ни остава? - попита топ на немски.
- На палубата няма никой освен облечените с предпазни костюми. Очаквам изстрела всеки момент.
Клоп свали бинокъла си.
- Трябва да дадем пълен назад.
- От пълен напред? - поклати глава Алек - Никой няма да повярва, че това е инцидент.
- Не, но ще го направя така, че да изглежда като моя идея - отвърна Клоп, след което сграбчи Алек за яката и го събори на пода. Главата на момчето се удари в металния под и пред погледа му избухнаха звезди.