- Клоп! Какво по дяволите...
Думите на Алек бяха заглушени от скърцането на зъбчати колела, а целият отсек около него потръпна. Въздухът сякаш замръзна, когато витлата спряха работа.
- Какво означава това? - изкрещя Хърст.
Погледът на Алек се проясни и топ видя как Клоп размаха заплашително гаечен ключ. Със свободната си ръка старецът ловко превключи на задна скорост, след което натисна педала надолу.
Витлата отново се завъртяха и засмукаха въздуха в отсека.
- Клоп, чакай! - отвори уста Алек. Той опита да се изправи, но му се зави свят и падна на едно коляно.
Това старче наистина го бераиило\
Хърст надуваше свирката си с всичка сила. Алек чу как едно от зверчетата, които надушват водород, започва да вие в отговор. Скоро към тях щеше да тръгне орда от грозните същества.
Алек се изправи и се опита да отнеме гаечния ключ от ръцете на стареца.
- Какво правиш, Клоп?
- Трябва да сме убедителни - извика в отговор старецът и замахна с гаечния ключ към него. Инструментът профуча над главата на Алек, който се приведе п отново падна на едно коляно. Изруга. Старецът съвсем се беше побъркал.
Господин Хърст бръкна в джоба си и извади газов пистолет.
- Не! - извика Алек и скочи към оръжието. Когато пръстите му се увиха около китката на Хърст, пистолетът стреля с оглушителен пукот. Куршумът пропусна Клоп, но рикошира по стените на отсека и вдигна шум като от камбана.
Нещо цапна Алек в ребрата и той усети пареща болка от едната си страна.
Падна назад, а пръстите му се изплъзнаха от китката на Хърст. Инженерът обаче не вдигна повторно оръжието си. Хърст и Клоп зяпаха ужасени към плътта на „Левиатан“.
Алек премигна, за да прогони болката и погледна натам, накъдето гледаха и те. Ресните по кожата на кита се гънеха като листа по време на бурята. Тялото на въздушния звяр се бе изкривило повече, отколкото някога го бе виждал. Огромните ремъци заскърцаха опънати, а след това се чу пукотът от скъсаните напречни въжета.
- Звярът разбира, че е в опасност - каза Клоп.
Алек гледаше втрещен как въздушният кораб се извива във въздуха. Звездите над него се завъртяха. Скоро огромното животно се бе обърнало в обратна посока.
- Дай пълен... - отвори уста Алек, но го заболя много. Всяка дума бе като удар в ребрата му. Той погледна към ръката, притисната към лявата му страна, н видя как между пръстите му тече кръв. Клоп вече работеше с бясна скорост, като отново сменяше режима на двигателя. Господин Хърст стискаше пистолета си, без да изпуска от поглед плътта на въздушния звяр.
- Махнете се от отсека, млади господарю! - извика Клоп, когато витлата на двигателя се завъртяха отново - Той е метален. Мълнията ще го обхване веднага.
- Не мисля, че мога.
- Какво? - обърна се Клоп.
- Прострелян съм.
Ококорил очи, старецът изпусна контролите и се наведе до него.
- Ще ви пренеса.
- Гледай си двигателя, човече! - успя да каже Алек.
- Млади господарю... - започна Клоп, но думите му бяха удавени от гръмотевичен пукот във въздуха.
Алек се повдигна с мъка, за да погледне назад. „Гьобен“ вече изоставаше, но оръдието на Тесла грееше с ослепителна светлина. То премигна като лампа и покри тъмното море с неспокойни сенки.
Ресните на кораба продължаваха да се гърчат, порейки въздуха като милион миниатюрни гребла.
„По-бързо“, помоли се наум Алек на звяра.
В основата на кулата се образува гигантска огнена топка, която се надигна, като не спираше да блести и трепти. Когато стигна върха, се разнесе оглушителен трясък. Огромни назъбени мълнии изскочиха от гръмовержеца на Тесла. Те се плъзнаха по цялото небе, като дърво от бял огън, след което се насочиха към „Левиатан“, все едно усещаха миризмата му. Мълнията покри кожата на въздушния звяр като паяжина. За един момент вълната от електричество обхвана тристате метра от главата до опашката на животното, като нетърпеливо подскачаше по металните подпори на двигателния отсек. Той започна целият да пука, а по спиците и зъбчатите колелца проблеснаха пламъци. Алек почувства невидима сила, която го сграбчи и накара всеки мускул от тялото му да се напрегне. Мълнията му изкара въздуха и го задържа в хватката си за един дълъг момент. Най-накрая силата й премина и той се просна обратно на металния под.
Двигателят отново спря.
Алек подуши пушека във въздуха и почувства ужасен натиск върху гърдите си. Болката в ребрата пулсираше при всеки удар на сърцето му.