- Господарю? Чувате ли ме?
Алек отвори с усилие очите си.
- Добре съм, Клоп.
- Не - отвърна старецът, - не сте. Ще ви отведа в каютата.
Клоп обхвана с една ръка Алек и го дръпна нагоре, което предизвика нова вълна на агонизираща болка.
- Мътните да го вземат, човече! Това боли\
Алек се олюля, замаян от болката. Господин Хърст не му подаде ръка. Очите му шареха нервно по повърхността на „Левиатан“ около тях.
Някак си корабът не се бе запалил.
- Двигателят? - попита Алек.
Клоп подуши въздуха и поклати глава.
- Електрическото захранване е изгоряло. Двигателят отдясно на борд също не се чува.
- Изгубихме двигателите - обърна се Алек към Хърст. -Може би е време да махнете този пистолет.
Инженерът се загледа в оръжието в ръката си, след което го пъхна обратно в джоба си и извади свирката.
- Ще извикам хирург, който да се погрижи за теб. Кажи на размирния си приятел да те остави на пода.
- Моят размирен приятел току-що спаси... - започна Алек, но млъкна след като изпита нова вълна от гадене.
- Остави ме да седна - прошепна той на Клоп. - Той каза, че ще извика доктор тук.
- Той те застреля!
- Но се целеше в теб. А сега те моля да ме оставиш долу.
Клоп погледна Хърст накриво и нежно подпря Алек на
контролите. Момчето си пое въздух и погледна към повърхността на кораба. Ресните все още се вълнуваха като трева, развята от вятъра. И без помощта на двигателите огромният звяр се мъчеше да избяга от бронираните кораби.
Алек погледна през застиналите витла към кърмата. Бронираните кораби се отдалечаваха.
- Странно - изпъшка той, - не искат да ни довършат.
- Поеха отново по стария си курс, север-северозапад -кимна Клоп. - Явно някъде ги очакват.
- Север-северозапад - повтори Алек. Той знаеше, че това има значение. Знаеше още, че „Левиатан“ сега лети на юг и се отдалечава от Константинопол. Знаеше, че това трябва да го тревожи.
Но в момента най-големият му проблем беше свързан с това да не спира да диша.
•Четири•
Дерин се изправи бавно и премигна, за да прогони звездичките, избухнали пред погледа й. Истинска светкавица. Машинистите бяха запратили истинска светкавица от бойния си кораб по тях. Тя бе профучала през небето и бе засегнала всичко метално по горната част на „Левиатан“. Ръкохватката на Хъкслито бе изпуснала порой от ослепителни бели искри и тя едва не бе изгубила съзнание през това време.
Дерин се огледа във всички посоки. Страхуваше се, че ще види огньове по мембраната, но всичко бе тъмно, с изключение на искриците, които все още изпълваха зрението й. Зверчетата явно бяха свършили работата си отлично преди началото на битката. По кожата на „Левиатан“ нямаше и грам водород.
След това си спомни, че корабът се бе завъртял тъкмо навреме, подобно на куче, гонещо опашката си.
Водород...
Тя погледна към тъмното небе и челюстта й увисна.
Нюкърк висеше във въздуха и бясно махаше с ръце, а Хъкслито гореше над главата му, подобно на огромен коледен пудинг, полят с бренди.
На Дерин й стана лошо. Тя беше сънувала стотици пъти кошмара за ужасния инцидент на баща й, който бе много подобен на страховитата гледка пред нея. Хъкслито се издигаше все по-нависоко заради горещината на пламъците и опъна кабела си, като завъртя повода на лебедката.
Само миг по-късно обаче водородът избухна и въздушният звяр започна да пада. Нюкърк се гърчеше на мястото на пилота, като по чудо все още жив. Тогава Дерин на светлината на звездите видя малка мъгла около Хъкслито. Нюкърк бе излял водния баласт, за да се спаси от огъня.
Умник.
Мъртвото тяло на въздушния звяр се опъна като парцалив парашут, но въпреки това продължи да пада застрашително бързо.
Хъкслито бе на височина около триста метра и ако пропуснеше „Левиатан“, щеше да пада поне още толкова преди кабелът да го спре. Бе по-добре да съкратят това пътуване.
Дерин се протегна към лебедката - но ръката й замръзна.
Ами ако електричеството все още я покриваше?
- Dummkopf! - прокле тя и се принуди да хване метала. Но искри нямаше и тя започна да го върти с всичка сила. Хъкслито обаче падаше още по-бързо. Кабелът се опъна по гърба на кораба, пречейки на екипажа и зверчетата, които тичаха наоколо.
Без да спира да върти, Дерин погледна нагоре. Нюкърк висеше безсилен от изгорялото животно, което го отнасяше далеч от „Левиатан“. Двигателите не работеха, прожекторите също бяха угаснали. Екипажът използваше електрически фенери, за да привика прилепите и артилерийските ястреби обратно. Но мълнията на Машинистите бе угасила всичко.