- Ясно. Проблемът е, че нямаме нищо на „Туинс“ - махна с ръка Фрай към колекцията от дрехи на канапето.
- Имате ли нещо на „Ню Йорк Янкис“? - попита Айк.
- Не си падам по „Янкис“ - изстреля Тео и разсмя няколко човека.
- Добре, какво ще кажеш за „Редскинс“ - попита Фрай.
- По-скоро не - каза Тео.
Още смях.
- „Нешънълс“?
- Става, тях ги харесвам.
- Чудесно. Ето че постигнахме напредък. Ще те облечем с това червено яке на „Нешънълс“ със съответната шапка.
- Без шапка - възрази Тео.
- Извинявай, но според нас трябва да си с шапка. Тя е част от дегизировката.
- Добре, обаче не шапка на „Нешънълс“. Ще си сложа някоя от моите.
- Добре, добре. След малко ще я видим. А сега ето какъв е планът.
Едната стена беше заета от голяма карта на Централен Вашингтон, а над нея имаше редица увеличени снимки, всичките на господин Дъфи. Фрай пристъпи към стената и посочи едно място с надпис „Мариот“.
- Ние сме тук. Станция „Метро Сентър“ е зад ъгъла. Там си се качил на влака миналия четвъртък, нали?
- Да, сър.
- А Дъфи вече е бил във влака, така ли?
- Да, сър.
- Между другото, наричаме го с кодовото име Каубой.
- И „Каубойс“ не харесвам - каза Тео.
Още смях.
- Ама ти кого харесваш? Кой ти е любимият футболен отбор?
- „Грийн Бей Пекърс“.
- Добре, ще използваме Пекър. Съгласни ли са всички? - попита Фрай и огледа хората от екипа си.
Всички вдигнаха рамене. На кого му пукаше как Ще го наричат? Фрайд продължи:
- Добре, напредваме. В четири часа ти и господин Буун ще се качите на метрото до Юниън Стейшън и Ще хванете обратния влак в четири и двайсет и осем. Тео ще е в третия вагон, а господин Буун - в четвъртия. Ще имаме свои хора във всички вагони, а на три метра от теб винаги ще има агент, Тео. В четири и половина ти и господин Буун ще слезете на станция „Джудишъри Скуеър“, ще изчакате следващия влак за насам и ще наблюдавате тълпата. - Фрай показваше по картата, докато говореше. - Ще се качите отново и ще пътувате до тук, до „Метро Сентър“. Ако не видите нищо, ще продължите до „Фарагът Норт“, ще се придвижите в друг вагон и ще стигнете чак до „Тенли- таун“ и ще се помотаете на перона половин час. Там е слязъл Пекър миналата седмица. Във вторник и сряда покрихме целия маршрут, но не го засякохме и, честно казано, в момента се молим за чудо.
- Как ще поддържаме връзка? - попита Айк.
- О, приготвили сме ви много играчки, господин Буун.
- Може ли да ми казвате Айк?
- Разбира се, по-лесно е. - Фрай се приближи до ниска масичка, отрупана с всякакви джаджи. Взе една. - Изглежда като обикновен смартфон, нали? Но всъщност е радиостанция. Като си сложите слушалките, с Тео ще изглеждате като хора, които слушат музика, докато изпращат имейли или играят игри. - Той вдигна устройството към лицето си. - Ако искате да говорите, просто го доближете на трийсетина сантиметра до устата си, натиснете зеленото копче и говорете тихо. Радиостанцията улавя почти всеки звук. Ние ще бъдем на същата честота и ще слушаме. Всеки от нас може да говори с останалите по всяко време. - Погледна към Слейд и Акърман и каза: - Допускам, че искате да се включите във веселбата, момчета.
И двамата кимнаха.
- Добре, ще ви дадем по едно куфарче и ще се престорите на адвокати. В този град такива има поне половин милион, така че няма да е проблем да се смесите с тълпата. Аз ще бъда на „Метро Сентьр“. Солтър ще е на „Удли Парк“, а Кийнъм ще е на „Тенлитаун“. Въпроси?
- А ако забележим Пекър? - попита Тео.
- Щях да стигна и до това. Първо, не се взирайте в него. Има ли вероятност той да ви разпознае?
Тео погледна към Айк и сви рамене.
- Едва ли. Никога не сме се запознавали, никога не сме били близо един до друг. Виждал съм го в съда, но съм сигурен, че той не ме е забелязал. Залата беше претъпкана. Освен това съм го виждал един-два пъти пред съда по време на процеса, но той едва ли ме помни. Защо да обръща внимание на някакво дете? Ти как мислиш, Айк?
- И аз се съмнявам, че те помни, но нека не рискуваме.
- Погледна ли те миналата седмица, когато ти го забеляза във влака? - попита Фрай.
- Мисля, че не. Нямахме зрителен контакт.
- Добре, ако го забележиш, не го гледай втренчено и при първа възможност натисни зеленото копче и ни съобщи. Ние ще ти задаваме въпроси в зависимост от това колко близо си до него. Когато той се накани да слиза, съобщи ни. А след като слезе, го проследи, но не прекалено отблизо. Дотогава вече ще има наши хора, готови да го спрат.
При мисълта, че ще бъде съвсем наблизо, когато ФБР заловят Пийт Дъфи, коремът на Тео се преобърна. Щеше да е адски вълнуващо и той щеше да стане герой, цо наистина не искаше да привлича излишно внимание.