Фрай убеди Тео да си сложи чифт очила с черни рамки като част от дегизировката. Още десетина минути поспориха коя шапка е най-подходяща. Никой не харесваше тази, която Тео си носеше - избеляла, зелена, с логото на компанията „Джон Диър“ и регулираща се лента. Малко вероятно беше градско дете да носи шапка, рекламираща селскостопански машини, затова накрая Тео отстъпи. Съгласи се да нахлупи сива шапка с емблемата на „Джорджтаун Хояс“. Решиха да не носи своята раница и му дадоха друга, много по-лека, ако му се наложи да се движи бързо по улиците. Двамата с Айк изпробваха новите си радиостанции и слушалки и когато всичко беше готово, излязоха и се запътиха към „Метро Сентър“.
Качиха се и Тео си намери седалка близо до средата на четвъртия вагон. Айк седна срещу него, облечен със спортно сако, различни очила, зелен панталон и мокасини. Агентът с кафявия анцуг беше прав на няколко метра от тях. Когато влакът потегли, Тео пъхна слушалките в ушите си и огледа тълпата. Престори се, че пише есемес, когато чу гласа на Фрай:
- Как си, Тео?
Тео повдигна телефона с няколко сантиметра, натисна зеленото копче и тихо каза:
- Всичко е наред. Няма и следа от Пекър.
- Чуваме те съвсем ясно.
Тео, Айк и мъжът с анцуга слязоха на Юниън Стей- шън, почакаха няколко минути и се качиха на влака в обратна посока. След минути той спря на „Джуди- шъри Скуеър“ и те слязоха. Там според ФБР се качваше Пийт Дъфи. Тео пообиколи, уж вглъбен в музиката и есемесите си като всяко друго дете, което чакаше влака. От Дъфи нямаше и помен. В края на перона забеляза моряшката униформа. В другия край мярна кльощавия ученик. Пристигнаха още пътници и перонът се напълни. Сред навалицата Тео забеляза Слейд, който изглеждаше досущ като адвокат. Влакът пристигна. Никой не слезе и пътниците се втурнаха да се качват. Тълпата завлече Тео и той застана по средата на третия вагон. Айк хлътна в четвъртия. Анцугът се озова на метър и половина от Тео. Влакът се стрелна напред и Тео се огледа. Не видя никой, който дори смътно да прилича на Пийт Дъфи.
На „Метро Сентър“ се качиха още пътници. На „Фарагът Норт“ Тео побърза да слезе от третия вагон и да се премести в петия. Нищо. Следващата и последна за тях спирка беше „Тенлитаун“. Слязоха няколко пътници, сред които и Тео, Айк, анцугът и моряшката униформа. Когато прецени, че е сигурно, Тео натисна зеленото копче и каза:
- Тук е Тео, току-що слязох от влака. Не видях никого.
- Тук е Айк, и аз не видях никого - включи се чичо му.
Съгласно инструкциите те се помотаха на метро- станцията и изчакаха още два влака да спрат. Фрай им нареди да се върнат на „Джудишъри Скуеър“ и да повторят цялата операция. Въодушевлението на Тео се топеше. В метрото имаше толкова много хора, че му се струваше почти невъзможно да ги огледа всичките.
В продължение на два часа двамата с Айк се возиха напред-назад по червената линия, между „Тенлитаун“ и „Джудишъри Скуеър“.
Ако Пийт Дъфи все още беше в града, той или пътуваше с такси, или по друга линия на метрото. За трети пореден път този ден издирването му удари на камък.
В хотелската си стая Тео съблече якето с емблемата на „Нешънълс“ и свали шапката на „Хояс“. Обади се на майка си и направи пълен отчет. В метрото страшно му е доскучало, но въпреки това издирването му харесва. Според него си губят времето.
Рано в петък Тео, Айк и целият екип слязоха в метрото и три часа се возиха с влаковете. Нищо. Фрай преустанови издирването в десет и половина и Тео и Айк се върнаха в хотела. Тео уби малко време, двамата обядваха в ресторанта на хотела и тъкмо се уговаряха да излязат на разходка, когато се появи Фрай и ги покани да разгледат централата на ФБР. Те моментално приеха и прекараха два часа в Хувър Билдинг на Пенсилвания Авеню. В четири следобед се върнаха в метрото, за да оглеждат пътниците, но не откриха онзи, когото търсеха.
В седем вечерта на Тео му беше дошло до гуша от всичко - метрото, тълпите, постоянните мисли за Пийт Дъфи и самия град. Искаше просто да се прибере у дома.
9
Агент Даниъл Фрай беше свестен човек, но се превръщаше в сержант, който командва новобранци. Настояваше екипът да работи рано в събота сутринта, защото, кой знае, може пък Пийт Дъфи да се размърда. Явно беше променил режима си и понеже Тео и Айк и бездруго бяха в града, защо да не се повозят още малко на метрото с надеждата да стане чудо? Полетът им беше чак на обед.