По време на ранната закуска Тео и Айк обсъдиха очевидното: ако Пийт Дъфи не се е връщал в апартамента си вече четири дни, явно си е вдигнал чукалата. Нещо го беше подплашило и той отново бе изчезнал. Беше им провървяло веднъж, но късметът им се беше изчерпил.
Тео изгълта палачинките, после се срещна с екипа за последен набег в метрото.
Не им беше писано да стане чудо. В десет часа Тео, Айк, Слейд и Акърман напуснаха хотела с още един черен микробус на ФБР и се отправиха към летището. Чекираха се и след дълго обикаляне намериха изхода за своя полет. Трябваше да убият един час и Тео усети как го наляга скука. Малкото им приключение също му беше досадило. Нещо повече, ядосваше се, че изпуска съботния голф с баща си.
Докато разглеждаха централата на ФБР предишния ден, се беше замислил дали да не стане федерален агент, да обикаля света в преследване на терористи и така нататък. Сега обаче прогони тези мисли - вече не можеше да си представи кариера, която изисква часове наред да се вози във влаковете на метрото. Каза на Айк, че отива да потърси тоалетната и да се поразходи. Забил нос във вестника си, чичо му изсумтя в отговор. Слейд и Акърман говореха по телефона, загледани в излитащите самолети. Летището не беше оживено и докато прекосяваше централната зала, Тео мина покрай една книжарница, магазин за сувенири, тъжна карантинна кабинка, в която пафкаха пушачите, няколко ресторанта и два бара, където седяха доста подпийнали хора. Използва тоалетната и когато се върна в залата, за да продължи разходката си, се блъсна в един забързан човек. Сблъсъкът беше съвсем лек, но достатъчен, та човекът да изпусне малкия си сак.
- Извинявай - каза човекът и побърза да вдигне сака си. Когато се наведе, очилата му паднаха.
- Вие извинявайте - смутено отговори Тео.
Докато човекът вземаше очилата си, Тео го погледна и отстъпи крачка назад. У него имаше нещо познато, всъщност много приличаше на Пийт Дъфи, само че беше с руса коса и с различни очила. Мъжът застина за секунда, втренчи се в Тео, все едно го познаваше, но после се усмихна спокойно. Тео също застина, ала бързо си спомни предупреждението на Фрай: не се взирай в него. Отвърна на усмивката и се отдалечи в противоположната посока. Дъфи също продължи забързано, а Тео се шмугна зад един павилион за вестници. Звънна на Айк. Телефонът го отпрати директно на гласова поща. Имаше номерата на Слейд и Акърман. Набра Слейд и тръгна да следи Дъфи, който продължаваше да се отдалечава. Два пъти се озърна през рамо, като че ли проверяваше дали някой не го следи. Агентът вдигна след четвъртото позвъняване.
- Да, Тео.
- Видях Пекър. Елате бързо.
- Къде?
- В централната зала. Току-що подмина изход трийсет и едно. Бързо, мисля, че се опитва да хване някакъв полет.
- Тръгни след него. Веднага идваме.
Тео се прокрадваше покрай стената на залата, стараеше се да не се набива на очи, но му беше трудно да не изостава от Дъфи. Дъфи обаче забави ход преди двайсет и седми изход и се нареди на дълга опашка от хора, които чакаха да се качат на самолета. Отново се озърна назад, но Тео се криеше зад едно информа- ционно гише. Стори му се, че чака с часове, преди да види, че Слейд и Акърман забързано крачат към него. Айк се стараеше да ги следва.
Тео им махна.
- Той е на двайсет и седми изход, чака да се качи.
- Сигурен ли си, че е Пекър? - попита Акърман.
- Напълно. Погледите ни се засякоха. Изглежда, му се сторих познат.
- Кой е? - попита Акърман, докато всички надничаха иззад гишето.
- Да ви помогна? - попита служителката, която седеше там.
- ФБР, госпожо. Всичко е наред.
- В края на опашката, с кафяво сако, светлосив панталон и черен сак. Сега е рус.
Акърман погледна към голямото табло над главите им и каза:
- Двайсет и седми изход. Директен полет на „Делта“ за Маями.
- Обади се на Фрай - каза Слейд на Акърман. - Накарай го да забави полета или да го отмени, или каквото и да е. Ще останем тук, докато Пекър се качи на борда, и тогава вече не може да ни избяга.
- Добре - съгласи се Акърман и набра Фрай.
- Ще отида да се наредя зад него, за да сме сигурни, че няма да духне - каза Слейд.
После нехайно пое през залата като всеки друг пътник и се нареди на опашката за полета до Маями. Между него и русокосия мъж имаше шест души, а опашката се придвижваше бавно. Мъжът изглеждаше малко напрегнат. Сигурно се чудеше къде е виждал това хлапе преди и непрекъснато се озърташе към залата. Акърман говореше с Фрай. Айк беше приклекнал зад Тео и дишаше тежко. Служителката на гишето само ги наблюдаваше. Сигурно си мислеше, че това дете няма как да е агент на ФБР, но не каза нищо.