Выбрать главу

Семейство Пеня преди живееха в приюта за без­домни на Хайланд Стрийт. Тео се беше запознал с Ху­лио там и му помагаше с домашните. Беше седмо­класник в прогимназията на Стратънбърг и Тео го срещаше понякога на игрището. Братовчед му Боби Ескобар беше основният свидетел на обвинението срещу Пийт Дъфи.

В деня на убийството на Майра Дъфи Боби работел на голф игрището в „Уейвърли Крийк“. Бил нает там от близо три месеца. Пребивавал в страната около го­дина, след като влязъл незаконно от Ел Салвадор. Ня­кои хора биха го определили като нелегален имигрант. Други - като нерегистриран работник.

Тео беше прочел във вестника, че близо единайсет милиона души като Боби работят в страната на чер­но.

Така или иначе, Боби си обядвал кротко под едно дърво, когато Пийт Дъфи неочаквано се появил в ко­личката си за голф, потеглил бързо в посока на дома си, останал вътре десетина минути, после отново се качил в количката и отпрашил. Било единайсет и четиресет и пет - приблизително времето, по което била удушена Майра Дъфи. Боби се страхуваше да даде показания по очевидни причини - не искаше да го де­портират, - но Тео го убеди да говори пред съдия Гантри. Това се случи след началото на процеса и беше причината, поради която съдията го обяви за невали­ден. Тогава полицията беше обещала закрила на Боби и се погрижи той да няма проблеми с имиграционните власти. Господин и госпожа Буун се опитваха да го подкрепят финансово и да му помогнат да получи гражданство, но процедурата беше бавна.

***

Тео потропа на вратата, но никой не отвори. Над­никна в задния двор, после яхна колелото и продължи надолу по улицата. Няколко момчета играеха футбол в малък парк и много хора се бяха струпали да гледат. Почти всички, изглежда, бяха латиноамериканци. Хулио беше с група хлапета, включително брат му и сест­ра му, близнаците Хектор и Рита, зад едната врата - ритаха топка и убиваха времето. Тео се приближи и Хулио го забеляза. Усмихна се, дойде при него и попи­та:

- Какво правиш тук, Тео?

- Нищо особено, просто си карам колелото.

Докато семейство Пеня живееха в приюта, Тео по­магаше по английски на Хектор и Рита, затова, щом двете деца го видяха да разговаря с брат им, дотичаха да го поздравят. Не след дълго Джъдж привлече вни­манието им и те го поведоха на разходка.

Много деца забелязаха Джъдж и искаха да го пога­лят по главата и да му говорят разни неща. Горди ми­гове за кучето.

Тео и Хулио си побъбриха за едно-друго и в удобен момент Тео попита:

- Хулио, как е Боби? Още ли живее при вас?

Хулио внезапно се смръщи и загледа футболния мач наблизо.

- Понякога живее при нас, после се връща в пре­дишната си квартира. Продължава да е много упла­шен. Освен това с майка ми не се разбират.

- Лоша работа.

- Да, много се карат. Боби обича да пие бира и носи бутилки вкъщи, а мама се ядосва. Не иска такива неща у дома, казва му, че къщата е нейна и той трябва да спазва нейните правила. Подозирам, че се занимава и с други лоши работи, нали ме разбираш?

- Разбирам - увери го Тео, макар че всъщност не разбираше. - Звучи зле. Още ли работи на голф игри­щето?

Хулио кимна.

- Виж, трябва да предадеш нещо на Боби. Току-що са открили Пийт Дъфи и са го арестували. Ще се вър­не в града за нов процес.

- Онзи, дето уби жена си?

- Аха, а Боби ще стане много важен човек. Наско­ро да е говорил с полицията?

- Не знам. Не го виждам всеки ден.

- Ами според мен трябва да поговориш с Боби, за да е наясно. Сигурен съм, че полицията скоро ще го потърси.

Тео искаше да каже и нещо за Омар Чийп и Пако, и другите здравеняци, които още се навъртаха наоколо и вероятно продължаваха да работят за Пийт Дъфи, но не желаеше да всява страх. Ако Боби се уплашеше, щеше да офейка.

- Той мисли да се връща у дома - каза Хулио. - Майка му умира и на него му е мъчно за нея.

- Сестрата на твоята майка ли?

- Да.

- Много съжалявам. Но моите родители се опитват да му помогнат да си извади работна виза. Наистина не трябва да заминава в близко време, Хулио. Би ли му го обяснил?

- Става дума за майка му, Тео. Ако твоята майка умираше, ти нямаше ли да искаш да се прибереш?

- Разбира се.

- Освен това много се тревожи да не стане някой гаф. Миналата седмица негови приятели, които рабо­тели в ябълковата градина наблизо, били арестувани, защото нямали документи, нали разбираш, и сега са някъде в ареста, чакат да ги изпратят обратно в Ел Салвадор. Не е лесно да водиш такъв живот, Тео. Ти трудно ще разбереш това, но Боби не иска да се замес­ва в нищо. Няма доверие на хората, както им вярваш ти.