- Ясно, схванах.
Хектор и Рита се върнаха заедно с Джъдж - вече му се бяха наситили и подадоха на Тео каишката. Джъдж се беше изморил от толкова внимание и искаше да си ходи. Тео се сбогува с децата на семейство Пеня и отпраши с колелото.
11
Любимият учител на Тео беше господин Маунт - негов класен и ръководител на отбора по дебати. Беше на трийсет и няколко, все още неженен и склонен да флиртува с по-младите учителки. Демонстрираше спокойно и ведро отношение към живота, което момчетата обожаваха. В семейството му имаше страшно много адвокати, а самият той също беше завършил право и беше работил една неприятна година в голяма правна фирма в Чикаго. Обичаше да преподава, при- ятно му беше да е край деца и беше решил, че мястото му е в класната стая, а не в съдебната зала. Преподаваше „Държава и право“ и нерядко оставяше момчетата да дискутират каквото пожелаят, стига да е свързано с политика, история или право. Освен това даваше лесни тестове. Тъй като новината за Дъфи беше във всички медии, това беше и основната тема на часа в понеделник сутринта.
- Имам един въпрос - обади се Дарън малко след като господин Маунт помоли за тишина.
- Какво има, Дарън?
- Във вестника пише, че Пийт Дъфи може да оспори екстрадирането си обратно в Стратънбърг. Какво означава това?
Господин Маунт погледна към Тео, но предпочете лично да изясни въпроса. Тео познаваше закона по- добре от всеки друг в класната стая с изключение на господин Маунт, но нерядко отказваше да се изявява по време на дискусиите. Не желаеше да го вземат за всезнайко.
- Хубав въпрос - каза господин Маунт. - Екстрадицията е законова процедура, при която човек, арестуван в една държава или щат, бива изпратен обратно в държавата или щата, където е извършено престъплението. Очевидно този човек няма да иска да се върне на мястото, където има проблеми, затова често се опитва да оспори процедурата. Което винаги е загуба на време, защото накрая винаги го връщат обратно. Единственият случай, при който въпросът е по-не- ясен, е, когато в единия щат има смъртно наказание, а в другия няма. Дори тогава обаче обвиняемият губи. Проблемът е по-сериозен на междудържавно ниво, защото Съединените щати нямат споразумение за екстрадиция с всички страни. Гледали ли сте филма „Големият влаков обир“?
Няколко ръце се вдигнаха.
- Заснет е по истинска история за влаков обир в Англия някъде през шейсетте години на двайсети век. Бандата спряла влак, превозващ много пари, и успяла да избяга. Накрая ги заловили всичките, с изключение на един, който се добрал до Бразилия, закъдето се е бил запътил и Дъфи. По онова време Бразилия нямала споразумение за екстрадиция с Обединеното кралство, затова бандитът се устроил доста добре там и британската полиция не можела да го пипне.
- Какво е станало с него после? - попита Дарън.
- Накрая го налегнала носталгия и се прибрал в Лондон. Мисля, че умрял в затвора.
- Искам да попитам нещо друго - обади се Уди. - Баща ми каза, че е нечувано човек, обвинен в убийство, да плати гаранция и да се разхожда на свобода, докато чака процеса. Пийт Дъфи някак е заобиколил това правило и вижте какво се случи. Той е богат, затова за него има по-специални условия, така ли? Според баща ми всеки друг на негово място щеше да остане в ареста и нямаше да може да избяга. Наистина не разбирам тази работа с освобождаването под гаранция.
Господин Маунт погледна към Тео.
- Ами баща ти е прав - поясни Тео. - Повечето съдии изобщо не допускат възможност за гаранция при дело за убийство. В други случаи, да кажем, присвояване, например ако си откраднал пари от шефа си - сериозно престъпление, но без насилие, - адвокатът моли съдията да определи разумна гаранция. Прокурорът винаги иска висока сума, а защитата - по-ниска. Да кажем, че съдията определи гаранция от петдесет хиляди долара. Тогава обвиняемият се обръща към лицензирана фирма, която урежда такива въпроси, и ѝ плаща десет процента от сумата авансово. Тя му изготвя документа за съда, той излиза от ареста, докато чака процеса, и всички са доволни. Ако не се яви в съда, човекът от фирмата има право да го издири и да го върне.
- А как Дъфи е платил гаранцията си?
- Имал е пари. Тя е била един милион долара и той е предложил земи на тази стойност. Не искал да минава през посредник и адвокатът му договорил сделката със съда.