- Какво е станало, след като е избягал?
- Окръгът е взел земите му. Чисто и просто.
- Ще си ги върне ли, когато се появи отново?
- Не, загубил ги е безвъзвратно. Според баща ми окръгът планира да продаде земите му и да задържи парите.
- А сега може ли да остане на свобода под гаранция?
- Не. Не и след като е нарушил условията първия път. Никой съдия не би пуснал под гаранция беглец.
- Може ли пак да гледаме процеса, господин Маунт? - попита Рикардо.
Господин Маунт се усмихна и отговори:
- Ще опитаме, само толкова мога да обещая. Но той едва ли ще бъде скоро.
- Чудя се как са го заловили - обади се Брайън.
Само да знаеше, помисли си Тео.
По време на следобедната занималия Тео помоли господин Маунт да излезе за няколко минути. Имал да изпълни някаква поръчка. Господин Маунт го изгледа подозрително, но въпреки това се съгласи. Понякога Тео си търсеше белята, но никога не би направил непростима пакост.
Намери Хулио на площадката - отново играеше футбол. Хулио се откъсна от играта и застана до Тео.
- Успя ли да намериш Боби? - попита тихо Тео.
- Да, видях се с него снощи. Предадох му каквото ми каза и той много се вкисна. Не разбира защо трябва Да се намесва в процес за убийство. Има много за губене и няма да спечели нищо, пък и не му пука дали този Дъфи ще влезе в затвора или не. Освен това наистина се тревожи за майка си.
- Сигурно.
- Знаеш ли, щеше да е по-добре изобщо да не бяха хващали Дъфи.
- Може би имаш право - отговори Тео и внезапно отново изпита вина. Но вина за какво? Беше забелязал беглец и беше постъпил правилно. - Кажи на Боби, че всичко ще бъде наред, Хулио. Той трябва да помогне на полицията.
- Може да ти дам възможност ти да му го кажеш.
- Ще го направя.
На връщане към класната стая Тео мислено се упрекна, задето се е забъркал толкова надълбоко. Беше си наврял носа в работата на други хора и сега му се искаше да не беше. Циркът на Дъфи отново щеше да завладее целия град и лошите пак щяха да имат възможност да ровят. Ако някой издадеше, че Тео и Айк са виновни за залавянето на Дъфи, играта щеше да загрубее. А Боби Ескобар щеше всеки момент да изчезне.
След училище Тео се отби в правната кантора. Елза изкоментира, че миналата седмица два пъти е бил с тази риза и че ѝ е омръзнало да я вижда. Той ѝ благодари и се оттегли в кабинета си - стаичка, преди използвана като склад. Когато всички потънаха в работа, той остави Джъдж, измъкна се през задната врата и отиде с колелото си в центъра на града, където се срещна с Ейприл Финмор в сладкарница „Гъфс“ на главната улица.
Тео си поръча любимото - шоколадов сладоледен йогурт, поръсен с натрошени бисквитки „Орео“. Ейприл никога не повтаряше. Тя беше артист, творческа натура, и винаги копнееше за нещо ново. Тео не го разбираше, а тя пък не проумяваше неговите неизменни навици. Той живееше по часовник и рядко правеше нещо ново. Винеше за това родителите си. След като опита три вида йогурт, докато Тео я чакаше нетърпеливо, Ейприл най-накрая си избра ванилов с шамфъстък и мента.
Мента ли? Тео нищо не каза. Настаниха се в любимото си сепаре, където се радваха на уединение. Тя поде настъпателно:
- А сега, искам да знам защо не беше на училище в четвъртък и петък.
- Не мога да ти кажа.
- Държиш се странно, Тео. Какво става?
Ейприл беше единствената му приятелка, която умееше да пази тайна. Беше от разбито семейство с много шантаво поведение и изцепки, които биха я засрамили, ако хората научеха за тях. Затова тя още от малка се беше научила да си затваря устата. Освен това надушваше неприятностите. Ако Тео беше притеснен или уплашен, или в лошо настроение, нямаше начин Ейприл да не усети и да не попита: „Е, Тео, какво има?“. И той винаги ѝ казваше и му олекваше. Тя също споделяше с него разни неща, обикновено за семейството си, но също за мечтите си да стане известна художничка и да живее в Париж. Повечето момчета нямаха търпение за подобни глупости, но Тео обожаваше Ейприл и беше готов винаги да я изслуша. Лапна една лъжичка, избърса със салфетката няколко тро- хички от бисквитите, озърна се, за да се увери, че никой не ги слуша, и каза:
- Чете ли статията за залавянето на Дъфи?
- Разбира се, това е главната новина.
- Ето какво се случи всъщност.
И дой ѝ разказа всичко.
- Постъпката ти е почтена и смела. Благодарение на теб един убиец ще бъде изправен пред правосъдието. В момента, в който си го забелязал и си разбрал кой е, не си имал друг избор. Много се гордея с теб. Не се сещам за друг наш връстник, който би направил същото. Ти го залови два пъти.