- Ами ако той разбере кой съм? Само да беше видяла изражението му, когато го отвеждаха с белезници, щеше да изтръпнеш от ужас.
- Нищо няма да ти направи. Достатъчно проблеми си има. А и едва ли те е познал, защото никога не сте се срещали очи в очи. Ти си просто едно тринайсетгодишно момче, което той е зърнал за миг на летището, когато е бил в шок. Не бих се тревожила за това.
- Добре, ами Боби Ескобар? Предстои му здравата да се пържи и сигурно умира от ужас. Аз му стъжних живота.
- Но той е основният свидетел. Имай доверие на полицията, те ще се погрижат за най-важния си свидетел, нали така?
- Сигурно. Но Дъфи е близък с едни главорези, на които се натъкнах по време на първия процес. Сигурно още се навъртат наоколо.
- Може би не. Може да са офейкали заедно с Дъфи. а дори още да са тук, какво ще спечелят, ако ти навредят? Ти си само едно дете. Как ще помогнат на Дъфи в делото за убийство, ако те пребият?
- Пет пари не давам дали ще ме пребият.
- Спокойно, Тео, излишно се тревожиш.
- Добре, има и друг повод за тревога. Не е много вероятно, но размишлявам по въпроса. Да кажем, че Дъфи отиде на съд, признаят го виновен за убийство и съдебните заседатели му дадат смъртна присъда. Един ден ще го заведат в килията на смъртниците в затвора „Дийп Рок“, ще му пъхнат игла в ръката и край, пълен мрак. Ако го екзекутират, вината донякъде ще бъде моя.
- Виж, Тео, ти винаги твърдиш, че вярваш в закона, нали?
- Разбира се.
- А съгласно закона в този щат ,ако един човек бъде осъден за углавно престъпление, той заслужава смъртно наказание. Не съм съгласна, но такъв е законът. Никой няма да вини теб само защото е изпълнен законът.
Тео лапна лъжичка йогурт и се опита да се сети какво друго го притеснява. Не мислеше за нищо конкретно, когато каза:
- Значи не си привърженик на смъртното наказание?
- Не. Мисля, че е ужасно. Не ми казвай, че ти си съгласен да екзекутират хора.
- Честно казано, не знам. Татко подкрепя смъртното наказание. Мама е на твоето мнение. Двамата спорят и аз съм чувал и двете страни. Какво да правим със серийните убийци и с терористите?
- Затова има затвори - за да затваряме там лошите хора и да ги държим далече от нас.
- Значи, ако докажат, че Дъфи е удушил жена си, за да получи един милион долара от застраховката, ти смяташ, че трябва да го изпратят в затвора до живот?
- Да. А според теб какво да го правят?
- Не знам. Трябва да си помисля. Но ако онези негодници ме погнат, ще бъда за смъртното наказание.
- Спокойно, Тео, излишно се притесняваш.
- Благодаря, Ейприл. Винаги се чувствам по-добре, когато поговоря с теб.
- Затова са приятелите.
- И моля те, не казвай на никого.
- Престани да се тревожиш.
***
Айк също не се тревожеше. Пиеше бира и слушаше стари парчета на „Мотаун“, когато Тео и Джъдж пристигнаха на задължителното посещение в понеделник следобед.
- Има ли новини? - попита Тео.
Айк пиеше и играеше покер с някакви възрастни хора - пенсионирани съдии и полицаи, дори с по-съмнителни типове, които полицията не беше заловила и никога не бяха се изправяли пред съдия. Чичо му много се гордееше, че научава клюки.
- Носи се слух, че Дъфи не се противопоставя на екстрадирането. Може да се върне тук след броени дни. Положението на старото момче не е никак розово. Той е разорен и едва ли може да си позволи отново да наеме Клифърд Нанс. Сигурно няма да може да наеме никой друг талантлив адвокат. Изгубил е един милион долара от гаранцията си, а чудесната му къща в „Уейвърли Крийк“ скоро ще бъде собственост на банката.
- Кой тогава ще му стане адвокат?
- Нямам представа. Ще намери някой прегладнял адвокат, който си търси дело. Ти би ли поел такова дело, Тео, ако беше млад адвокат в нашия град? Нали казваш, че искаш да станеш прочут адвокат по наказателни дела?
- Съмнявам се. Струва ми се страшно виновен.
- Невинен е до доказване на противното. Адвокатите невинаги избират клиентите си, а повечето обвиняеми и бездруго са виновни. Някой обаче трябва да ги представлява.
- Виновен е, че е избягал. Това веднага са десет години. И адвокатът не може да направи много.
- Точно така. Имам предчувствието, че Дъфи може да поиска сделка, да договори споразумение. Признава се виновен за убийство, избягва процеса, а в замяна на това щатът се съгласява да не иска смъртно наказание. Непрекъснато се случва. Ще прекара остатъка от живота си в затвора, където му е мястото, но все пак ще остане жив.