- Много ли е лошо в затвора, Айк? - попита Тео предпазливо. Тази тема беше забранена.
Айк наклони стола си назад и вдигна крака върху бюрото. Отпи от бутилката и дълго размишлява.
- Може да се каже, Тео, че на мен ми провървя, защото не бях в ужасен затвор. Разбира се, всички затвори са лоши, защото си заключен и забравен. Аз изгубих всичко, включително семейството си. Името си, честта си, професията, самоуважението си, всичко. За такива неща размишляваш, докато си в затвора - неща, които си приемал за даденост. Беше гадно, просто гадно. Но не бях на място, където се случват ужасни неща. Да, имаше отделни прояви на насилие, но аз нито веднъж не пострадах. Създадох си приятели. Запознах се с хора, които бяха там много по-дълго от мен и успяваха да оцелеят. Имахме работа, плащаха ни, изчетохме хиляди книги, имахме достъп до вестници и списания, гледахме телевизия, понякога стари филми, пишехме писма, спортувахме. Храната беще отвратителна, но всъщност в затвора здравето ми се подобри, защото престанах да пия и да пуша и всеки ден тичах. - Той отпи още една глътка бира и забоде поглед в стената. - Затворът, в който ще отиде Дъфи, ще бъде много по-лош, но въпреки това той би могъл да оцелее. Ако получи смъртна присъда и очаква екзекуция, ще бъде сам в килия и ще го държат заключен денонощно. С две думи, Тео, ако бях на мястото на Пийт Дъфи, щях да се моля за споразумение, за да избегна смъртната присъда. А това значи много.
- Щатът ще му предложи ли споразумение?
- Не знам и е твърде рано да правим предположения. Джак Хоугън е много добър прокурор и решението ще бъде негово.
- Наистина ми се иска да наблюдавам още един процес.
- Съжалявам, но нямаш право на глас.
Телефонът върху бюрото на Айк звънна и той погледна на дисплея кой го търси.
- Трябва да вдигна.
12
Два дни по-късно голямата новина се разпространи из Стратънбърг. Пийт Дъфи нямаше да оспори екстрадирането си и пътуваше към града. В късната новинарска емисия в сряда водещата новина беше пристигането на господин Дъфи - телевизионен екип го снимаше отдалече, докато той слизаше от задната седалка на кола без обозначителни знаци и се отправяше към страничния вход на ареста. Беше с белезници, явно имаше вериги и на глезените. Носеше шапка и тъмни очила и беше обграден от полицаи. Мярнаха го само за кратко, но достатъчно, за да предизвика вълнението на Тео, който гледаше новините заедно с родителите си. Времето му за лягане отдавна беше минало, но те не обърнаха внимание на часовника, за да може той да види репортажа.
Журналистката съобщи, че според неназован източник господин Дъфи ще се яви пред съда за пръв път в петък.
Тео започна да крои планове как да пропусне училище и да отиде в съдебната зала.
- Как се чувстваш, Тео? - попита майка му.
Той сви рамене - не беше сигурен как се чувства.
- Ако не беше ти, Дъфи вече щеше да е в Южна Америка на свобода. И сигурно щеше да остане на свобода до края на живота си.
От една страна, на Тео му се искаше Дъфи да беше заминал там, но от друга, се вълнуваше, че се е върнал в града и му предстои нов процес.
- Знам, че е невинен до доказване на противното, но в момента ми е трудно да го смятам за такъв. Ако беше невинен, защо избяга?
- Трудно е, защото е безспорно виновен за бягство и укриване от правосъдието - каза госпожа Буун.
- Според Айк той ще се опита да постигне споразумение - каза Тео.
- Съмнявам се - оспори твърдението на Айк господин Буун както винаги. - Защо да се съгласява на доживотна присъда без шанс да бъде пуснат предсрочно?
- За да си спаси кожата - оспори твърдението на съпруга си госпожа Буун както винаги, поне по правните въпроси. - Чака го смъртно наказание, Уудс.
- Знам.
Журналистката направи няколко крачки и поздрави дългогодишния окръжен прокурор Джак Хоугън. Помоли го да разкрие подробности около залавянето на Дъфи във Вашингтон, но Хоугън заяви, че не може да обсъжда въпроса. В продължение на няколко секунди Тео не бе в състояние да си поеме дъх.
След това тя попита какви обвинения ще бъдат отправени на Дъфи. Същите като предишния път, отговори той. Първо, в убийство. А сега, очевидно, и в бягство. Кога щеше Дъфи да се яви в съда за пръв път? Още не е решено, поясни Хоугън, но беше ясно, че премълчава нещо. Накрая момичето му благодари и материалът приключи.
- Време е за лягане - отсече госпожа Буун и Тео се затьтри нагоре по стълбите, следван по петите от кучето си.
Джьдж бързо-бързо заспа под леглото, но Тео не можеше да затвори очи. По някое време през дългата и тъмна нощ му хрумна блестяща идея. Господин Маунт искаше в края на срока да му предадат реферат от десет страници. Тео се канеше да пише за процедурите, които предшестват голямо наказателно дело. Имаше най-различни важни ходове в началните етапи, докато адвокатите се боричкаха за надмощие. Спореха за гаранцията. Подаваха искания за промяна на мястото на процеса или за провеждането му в друг град. Препираха се ожесточено за доказателствата, които са допустими или недопустими пред съда. И така нататък. Повечето хора нямаха представа от огромната работа, която се вършеше във връзка с процеса много преди той да започне.