Тео щеше да обясни всичко това в реферата си. Ако господин Маунт одобреше темата, щеше да се наложи Тео да прекара много време в съда.
Колкото повече обмисляше идеята си, толкова по-блестяща му се струваше тя.
Господин Маунт хареса идеята. Тео беше толкова въодушевен от нея, че не беше възможно да я отхвърли. Това се случи в четвъртък. В петък Тео го осведоми, че трябва да бъде в залата на петнайсети за първото явяване пред съда на Пийт Дъфи след завръщането му в Стратънбърг. А за да стане това, трябваше да бъде освободен от часа по физическо възпитание с господин Тайлър и от занималнята. Наложи се няколко минути да поспори с господин Маунт, преди да успее да го убеди. В крайна сметка беше петък следобед, когато Тео и бездруго често се освобождаваше от занималня. Имаше астма и при нужда се възползваше от нея.
И така, в един и десет Тео и Айк седяха в съдебната зала, която жужеше превъзбудено, защото още много други любопитни хора бяха дошли да видят господин Дъфи. Тео познаваше повечето пристави и чиновници. Присъстваха обичайните отегчени адвокати, които се навъртаха в съда и не правеха почти нищо друго, освен да си придават важност. Имаше поне трима репортери и неколцина полицаи, дошли в свободиото си време. На масата на защитата господин Клифърд Нанс си бъбреше с още двама адвокати. На масата на обвинението господин Джак Хоугън и екипът му четяха някакви документи, които сигурно представляваха известна трудност, ако се съдеше по свъсените им физиономии.
Отвори се врата и двама едри полицаи влязоха в съдебната зала. Зад тях беше Пийт Дъфи, облечен в оранжев гащеризон, с белезници на китките и верига на краката. Всички разговори секнаха и хората го зяпнаха невярващо. Но наистина беше той. Заловен! Богаташът със скъпи костюми и самоуверено поведение, пропаднал до най-обикновен арестант в градския затвор. Красивият и елегантен господин сега имаше вид на отрепка със зле изрусената си коса и небръснатото си лице.
Полицаите бързо свалиха белезниците му. Той разтърка китките си, докато го водеха към стол на масата на защитата. Клифърд Нанс се приведе и му каза нещо. Дъфи огледа залата с налудничав поглед, стъписан от многобройните зрители. Изглеждаше уплашен и объркан, сякаш не вярваше, че се е върнал.
На първия ред зад преградата, където седяха зрителите, Тео мярна Омар Чийп, един от хората на Дъфи.
Приставът призова за ред и всички се изправиха, когато съдия Хенри Гантри се появи от вратата в дъното на залата. Той удари чукчето си и всички седнаха. Без да губи време, съдията погледна към обвиняемия и каза:
- Приближете се, моля.
Дъфи стана и направи няколко крачки към подиума. Погледна нагоре. Съдия Гантри погледна надолу. Клифърд Нанс излезе напред и застана до клиента си.
- Вие ли сте Пийт Дъфи? - попита съдията.
- Да, аз съм.
- Добре дошли у дома.
- Благодаря.
- Господин Клифърд Нанс все още ли е вашият адвокат?
- Да.
- Обвинението към вас е същото - убийството на съпругата ви госпожа Майра Дъфи. Разбирате ли?
- Да.
- Как пледирате - виновен или невинен?
- Невинен, господин съдия.
- Освен това сте обвинен в бягство от правосъдието. Обсъдихте ли това обвинение с адвоката си?
- Да, господин съдия.
- Как ще пледирате?
- Невинен.
- Благодаря ви, можете да седнете.
Дъфи и Нанс седнаха на масата си. Съдия Гантри заяви, че иска да се действа възможно най-бързо, че няма да допусне протакане и от двете страни и че е готов да насрочи дата за процеса. Клифърд Нанс спомена възможността за изслушване по въпроса за гаранцията, но съдия Гантри го отряза. Не, господин Дъфи щял да прекара дните и нощите преди процеса си в ареста. Нямало възможност за освобождаване под гаранция.
Нанс, изглежда, очакваше да се случи точно това. Както и всички останали. Адвокатите сновяха напред-назад и спореха колко време им е нужно, за да се подготвят.