Тео прошепна на Айк:
- Нали каза, че този път Дъфи няма да може да си позволи да наеме Нанс?
- Всичко е възможно - отвърна шепнешком Айк. - Хората си мислят, че Дъфи е разорен, но пък той може да е скътал малко пари. Или пък Нанс се е съгласил на по-нисък хонорар, за да участва в делото. Знам ли?
Айк често скалъпваше смахнати теории, напълно непотвърдени. Тео подозираше, че той прекалено много клюкарства с пенсионираните си приятелчета, които до един бяха доста възрастни и склонни да разсъждават, без да разполагат е факти.
Тео просто внимаваше. Беше се смъкнал на седалката и се беше привел зад човека отпред. Не искаше да среща погледа на Пийт Дъфи. Да, той беше в ареста и сигурно вече беше безвреден, но Тео искаше да стои на разстояние. Миналата събота се бяха погледнали в очите на летището във Вашингтон и Дъфи можеше да си го спомни. Разбира се, тогава Тео беше дегизиран донякъде. Беше обсъдил въпроса с Айк, но чичо му не се плашеше лесно.
Тук беше и Омар Чийп, съмнителен тип, за когото се знаеше, че се навърта край кантората на Клифърд Нанс и му върши мръсната работа. Той пък си имаше дружка - Пако. И двамата бяха гангстери.
След края на изслушването Тео можеше да избира между две неща: да яхне велосипеда си и да се върне в клас или да предложи на Айк да хапнат по един сладоледен йогурт в „Гъфс“. Знаеше, че чичо му никога не би му отказал и с удоволствие би го почерпил.
Тео си поръча обичайното - шоколадов йогурт, поръсен обилно е натрошени бисквитки „Ореос“. Айк си взе малък сладолед е вкус на манго и черно кафе.
- Искам да те попитам нещо, Айк - каза Тео и налапа препълнена лъжица йогурт.
- Не се и съмнявам - отвърна Айк. - Ти винаги имаш въпроси.
- Доколкото разбирам процедурата, преди процеса от двете страни се иска да представят списък на свидетелите си. Нали така?
- Да. Списъкът включва не само имената на свидетелите, а и кратко резюме на показанията им.
- Значи самоличността на Боби Ескобар ще стане известна на Дъфи и на адвокатите му. Ще научат, че обвинението разполага със свидетел, който ще каже, че е видял Дъфи да се втурва в дома си по времето, когато съпругата му е била удушена, нали така?
- Обикновено да.
- Обикновено ли? Има ли изключения от правилото?
- Така ми се струва. Доколкото си спомням от времето си в окопите, обвинението може да помоли съдията да не разкрива името на някой свидетел, ако въпросният свидетел се нуждае от закрила. Това е последица от много от старите дела на мафията, в които основният свидетел срещу мафиотски лидер е доносник от организацията. Разкриели ли самоличността му, най-вероятно било да го намерят на дъното на някое езеро с бетонни ботуши.
- Има логика.
- Обзалагам се, че Джак Хоугън и полицията ще направят всичко по силите си да пазят в тайна самоличността на Боби до последния момент.
- И аз се надявам. Видях онзи гадняр Омар Чийп в съдебната зала. Сигурен съм, че и Пако се спотайва някъде. Ако разберат за Боби, ще стане опасно.
- Не бих се тревожил излишно, Тео. Хоугън знае, че без Боби обвинението му издиша. Нали помниш първия процес? Нямаше солидни доказателства и Дъфи щеше да бъде оправдан. Хоугън и полицията ще пазят момчето.
- Според теб трябва ли да го предупредя?
- Не, мисля, че направи достатъчно. Положението е опасно и ти трябва да стоиш настрана, ясно?
- Да, струва ми се.
Айк се пресегна и стисна китката на Тео.
- Чуй ме! - каза той със строго изражение. - Не се бъркай, ясно? Не е твоя работа.
- Е, донякъде е моя. Боби Ескобар нямаше да бъде замесен, ако не бях убедил братовчед му Хулио, че той трябва да свидетелства. И нямаше да водим този разговор, ако не бях забелязал Дъфи в метрото.
- Така е. Направи много да се стигне до тук. А сега се оттегли. Напиши си реферата. Ще наблюдаваме процеса и ще се надяваме справедливостта да възтържествува. Просто стой настрана, ясно? - Айк пусна китката му.
- Ясно - неохотно каза Тео.
- А сега е време да се връщаш в училище.
- Не трябва, Айк. Петък следобед е, а седмицата беше тежка.
- Тежка седмица. Говориш като бачкатор, който се е бъхтил четиресет часа в някоя фабрика.
- Виж какво, Айк, дори начинаещите адвокати имат тежки седмици.
13
От другата страна на главната улица, през четири пресечки на изток от сладкарница „Гъфс“, се провеждаше друга среща и темата също беше процесът на Дъфи. Клифърд Нанс имаше превъзходна кантора на втория етаж на бившия най-хубав хотел в града. Всъщност господин Нанс притежаваше цялата сграда и използваше по-голямата част от нея за проспериращата си адвокатска кантора. От високите арковидни прозорци се разкриваше прекрасна гледка към улиците долу, съдебната палата и дори реката в далечината. Не че му оставаше много време да се наслаждава на гледката, нищо подобно. Той беше сред най-търсените адвокати в града.