Седеше на бюрото си, пиеше кафе и разговаряше с млад адвокат на име Брийланд, един от многобройните сътрудници, на които даваше разпореждания.
- Когато съдия Гантри прекрати първия процес и изпрати всички да си ходят, на следващата сутрин ни повика с Джак Хоугън и ни каза, че се е появил неочакван свидетел и че информацията е от съществено значение за установяването на истината. Не ми разкри името на свидетеля, нито какво евентуално ще каже той. Заряза ни в неизвестност. Готвехме се за нов процес и по някое време щяха да поискат от Джак Хоугън да разкрие имената на свидетелите. Разбира се, преди това да се случи, нашият клиент избяга от града.
- Значи още нямаме представа кой е този свидетел? - попита Брийланд.
- Никаква. Но допускам, че скоро ще разберем.
- И какво ще направим?
- Зависи кой е той и какво ще каже.
- Звучи като работа за Омар.
- Още не. Но ми напомни да го предупредя, че заплахите към свидетел на обвинението са сериозно престъпление.
- Омар го знае.
Мобилният телефон на Брийланд завибрира. Той го погледна и каза:
- Говорим за вълка... Омар е долу и иска да се видите.
- Изпрати го горе.
Омар влезе в кабинета и седна до Брийланд.
- Имам среща след десет минути, така че казвай бързо - грубо каза Нанс.
- Добре - рече Омар. - Идвам от затвора, говорих е Дъфи. Хлапето Буун беше в съда днес следобед. Не знам как така отсъства от училище, но беше там с откачения си чичо. Видях ги. Пийт също ги е видял и се кълне, че те двамата са били миналата събота на летището във Вашингтон, когато федералните са го спипали. Не проумява какво е станало. Обаче ако помните, вечерта, преди съдия Гантри да прекрати процеса, го видяхме да отива в кантора „Буун и Буун“ и да се среща със семейството, включително с хлапето и с шантавия му чичо. И на следващия ден - бум! Невалиден процес! Става нещо странно.
- Но Буун не са адвокати по наказателни дела - отбеляза Нанс. - Много добре ги познавам.
- Може би не ровят те, а само малкият - каза Омар. - Хлапето си е навряло носа в делото на Пийт и родителите му просто се опитват да го предпазят.
- Не можеш да следиш едно хлапе из града, Омар - каза Брийланд.
- То знае кой е загадъчният свидетел - каза Омар. - Главата си залагам.
Нанс и Брийланд се спогледаха.
- Бас държа, че хлапето има нещо общо и със залавянето на Пийт от федералните - продължи Омар. - Ходиха във Вашингтон седмицата, преди да го спипат.
- Кои? - попита Нанс.
- Всички осмокласници от прогимназията. На екскурзия. Цяла тумба ученици са обикаляли из Вашингтон. Може някой да е видял Пийт.
- Което повдига очевидния въпрос - каза Брийланд. - Защо Пийт Дъфи е бил във Вашингтон?
- Твърде късно е да се косим за това - отговори господин Нанс. - Недей да следиш детето, не го доближавай. Само го дръж под око.
14
Тео си тръгваше от училище в сряда следобед, когато приятелят му Уди го спря до Стойката за велосипеди. Уди беше видимо притеснен.
- Ей, Тео, ти нали познаваш съдията в Съда за животни?
Въпросът имаше подтекст и Тео веднага се зачуди каква пакост е намислил Уди. Беше свястно хлапе, Тео го харесваше и му имаше доверие, но семейството му беше простовато, а Уди постоянно се забъркваше в неприятности или беше на крачка от тях.
- Разбира се. За какво става дума?
- Ами - каза Уди и се озърна, все едно полицията можеше да ги подслушва. - Трябва да се явя в съда утре следобед. С брат ми Еван сме обвинени в нещо.
Тео бавно слезе от колелото си, ритна Стойката, за Да го подпре, и попита:
- Добре. В какво сте обвинени?
- Майка ми и мъжът ѝ не знаят за това, Тео, и аз искам да не вдигаме много шум.
Майката на Уди се беше женила няколко пъти и сегашният ѝ съпруг пътуваше много. Бащата му беше зидар, който живееше с новата си съпруга и с няколко малки деца. По-големият му брат си имаше неприятности със закона.
- Ако ти трябваше да се явиш пред съдията, щеше ли да кажеш на родителите си? - попита Уди.
- Не непременно - отговори Тео. За малко да добави, че винаги е добре да кажеш на родителите си, но самият той често пазеше тайни от своите. - Какво се е случило?
- Чувал ли си за припадащи кози?
- За припадащи кози ли?