- Да, за припадащи кози.
- Никога не съм чувал.
- Ами тя е дълга история.
Следващия следобед Тео беше с Уди и Еван в малката тясна зала на приземния етаж в съдебната палата на Стратънбърг и чакаше съдия Йек да заеме мястото си и да призове към ред в залата. Седяха на сгъваеми столове около сгъваема маса, а няколкото момчета зад тях, включително Чейс, Арън и Брандън, бяха дошли от любопитство. От другата страна на пътеката седеше гневен мъж на име Марвин Туийл. Беше фермер, облечен с работните си дрехи - избелял дочен гащеризон, карирана риза и ботуши със стоманен връх и кални токове. Зад него имаше няколко души, част от обичайните посетители на Съда за животни, които се опитваха да спасят кучетата без каишки, заловени от доста агресивната служба за контрол над безпризорните животни.
В четири следобед съдия Йек се показа от вратата в дъното и зае мястото си на съдийската маса. Както обикновено, беше облечен е джинси, каубойски ботуши и старо спортно сако. И пак както обикновено, изглеждаше отегчен от работата си. Той беше най-нископоставеният съдия в града, всъщност беше единственият съдия, който заемаше тази нещатна длъжност. Съдът за животни не се ползваше с голямо уважение. Тео обаче го обичаше, защото правилата тук бяха малко и не беше необходимо присъствието на адвокати. Всеки, включително тринайсетгодишно момче, което се мисли за адвокат, можеше да се яви от името на клиент.
- Здрасти, Тео - поздрави го съдия Йек. - Как са вашите?
- Добре са, благодаря, господин съдия.
Йек погледна лист хартия и каза:
- Така, първото дело е „Марвин Туийл срещу Еван Ламбърт“. - Погледна към фермера и попита: - Вие ли сте господин Туийл?
Той се изправи и отговори:
- Да, господин съдия.
- Добре дошли в Съда за животни. Не е нужно да ставате. Тук всичко е неформално.
Господин Туийд кимна смутено и седна. Беше видимо напрегнат и се чувстваше неловко. Съдия Йек погледна Тео.
- Предполагам, че ти представляваш братята Ламбърт.
- Да, господин съдия.
- Добре. Господин Туийл, вие сте ищецът, така че започнете пръв.
- Ами, господин съдия, трябва ли ми адвокат? Ако те имат, трябва ли да имам и аз?
- Не, господине, не и в този съд. А и Теодор Буун не е истински адвокат, още не. По-скоро е правен съветник.
- Трябва ли ми правен съветник като него?
- Не, господине, със сигурност не. Запознайте ни със случая.
Доволен и много по-спокоен, господин Туийл за- разказва:
- Ами, господин съдия, имам малка ферма, южно от града и отглеждам няколко породи кози, които някои хора харесват за домашни любимци. Други ги отглеждат заради месото и кашмирената вълна. Не са типични кози. По-дребни са и изискват по-малко грижи. Наричат се миотонични кози, защото имат специфично мускулно заболяване, известно като „миотония конгенита“. Само толкова ми е известно по научната страна на въпроса, но една от проявите на болестта е, че мускулите им се схващат, когато изпаднат в паника, и тогава се сковават и падат с изпружени крака. Затова им казват припадащи кози. Всъщност не припадат истински, в съзнание са, но остават в това състояние десетина секунди. След това се изправят и всичко е наред. Просто увреждане на мускулите, не е свързано с мозъка или нещо подобно.
- Припадащи кози? - попита съдия Йек.
- Да, господин съдия. Доста са известни в света на козите.
- Е, извинете. И какво е оплакването ви?
Господин Туил изгледа гневно Уди и Еван и продължи:
- Ами късно в понеделник следобед бях вкъщи и четях вестник, когато жена ми дойде и каза, че в кошарата на козите става нещо. Тя се намира на стотина метра зад къщата и аз се запътих натам. Когато се приближих, чух смях. Някой беше проникнал в имота ми, затова влязох в бараката за инструменти и грабнах пушката. Когато се приближих до кошарата, видях тези две момчета да дразнят животните ми. Наблюдавах ги няколко минути. Едното беше в единия край, а другото се беше облегнало на оградата и снимаше видео. Едното момче - не ги различавам - изскачаше иззад коритото за вода, пляскаше силно с ръце, крещеше на козите ми и после се кикотеше, когато те припадаха. Щом козите се изправяха, бягаха от него, а той ги гонеше и крещеше като идиот, докато приклещеше няколко, нападаше ги отново и се кикотеше, когато те припадаха.
Съдия Йек изглеждаше развеселен. Погледна към Тео и попита:
- Имаме ли това видео?
Тео кимна.
- Колко кози има в кошарата? - попита съдия Йек.
- Единайсет.
- Продължете, моля.
- После, и това вече наистина ме вбеси и положението стана сериозно, едно от момчетата запали пиратка и я хвърли към козите. Бум! Всички единайсет кози се строполиха, изпружили крака като мъртви. Момчетата си плюха на петите, но аз ги погнах. Видяха пушката ми и разбраха, че това е краят на забавленията. Имат късмет, че не ги застрелях.