Выбрать главу

Всички се отдръпнаха назад на местата си. Съдия Йек изчака залата да утихне и си пое дълбоко въздух.

- Продължи, Тео - каза той накрая.

- Бих искал Еван Ламбърт да направи изявление - казаТео.

- Много добре.

Еван изпъна гръб и се прокашля. Беше на петнай­сет, но не по-висок от по-малкия си брат. Веселието се беше изпарило и Еван беше доста неуверен.

- Господин съдия, както каза Тео, не трябваше да ходим там. Идеята беше моя. Миналата седмица гле­дах едно видео в Ютюб, затова с Уди започнахме да търсим припадащи кози. Проверихме в „Жълтите страници“ и намерихме ферми за кози, после открих­ме тази на господин Туийл. Искахме само да видим дали козите наистина припадат. Нали знаете - не бива да вярваш на всичко в интернет. Така че, просто се за­бавлявахме. Това е.

- Качихте ли видеото онлайн? - попита съдия Йек.

- Не. Господин Туийл ни предупреди, че ще ни за­стреля, ако го качим.

- И ще го направя! - изръмжа фермерът от няма и три метра.

- Достатъчно - предупреди съдия Йек. - Тео.

- Господин съдия, бих искал клиентът ми Уди Лам­бърт също да направи изявление.

Уди се държа по-наперено от брат си и всъщност не се разкайваше искрено. Тео го беше предупредил, че дръзките приказки ще навредят на каузата им. Някол­ко пъти го беше посъветвал: дръж се така, все едно искрено съжаляваш.

- Ами, да, наистина съжаляваме. Не искахме да на­бедим на никого, нито пък на козите. Господин съдия, знаете ли, че в Тенеси всяка година има празник на припадащите кози? Кълна се. Хората водят козите си там и цели три дни ги карат да припадат. Мисля дори, че раздават награди. Така че постъпката ни не е толкова лоша. Но съм съгласен, че сбъркахме.

- Ами Беки? - попита съдията.

- Коя?

- Мъртвата коза.

- А, тя ли - отговори Уди. - Вижте, господин съ­дия, когато си тръгнахме, след като си поговорихме дълго с господин Туийл, всички кози си бяха живи и здрави. Не сме убили никоя. Ако някое животно е умряло по-късно, не виждам защо трябва да обвиня­ват нас.

- Докарахте ѝ инфаркт - каза господин Туийл. - С абсолютна сигурност.

- Няма друг начин да бъде доказано това, господин съдия - намеси се Тео, - освен с аутопсия. Това е един­ственият начин да бъде установена причината за смъртта на животното.

- Искаш да се направи аутопсия на коза? - попита съдия Йек, извил вежди максимално нагоре.

- Не съм казал това, господин съдия. Аутопсията би струвала повече от козата.

Съдия Йек почеса брадата си и, изглежда, потъна в дълбок размисъл. След кратка пауза каза:

- Трябва да признаеш, Тео, че положението е доста подозрително. Козите са си били добре, преди пиратката да ги стресне и те да се строполят на земята.

- Само са припаднали, господин съдия, после са се изправили и са забравили случилото се.

- Откъде знаеш, че са го забравили?

- Ами, да, всъщност не знам.

Внимавай какво казваш, Тео-назидателно го по­съветва съдия Йек. - Адвокатите нерядко преувелича­ват аргументите си.

- Извинете, господин съдия, но обвинението към клиентите ми, че са убили коза, също е прекалено.

- Във вашия съд убийството на селскостопанско жи­вотно е престъпление, което се наказва с до пет годи­ни затвор. Наистина ли мислите, че Уди и Еван заслу­жават пет години затвор?

Уди го изгледа ядосано: Трябваше ли да повдигаш въпроса?

А в погледа на Еван прочете: Браво бе, страхотен адвокат си!

Съдия Йек погледна към господин Туийл и го по­пита:

- Искате ли тези момчета да влязат в затвора?

- И още как! - изстреля господин Туийл в отговор.

Съдия Йек погледна към братята Ламбърт и попи­та:

- Родителите ви знаят ли за това?

И двамата поклатиха енергично глава. Не.

- Не искаме родителите ни да научат - каза Еван. - Имат си достатъчно проблеми.

Съдия Йек си нахвърли някакви бележки. Залата притихна, сякаш всички бяха затаили дъх. Тео беше идвал тук много пъти и знаеше, че съдията търси ком- промисно решение и че ще оцени, ако някой му по­могне.

- Господин съдия, ако нямате нищо против, може ли да предложа решение? - обади се той.

- Разбира се, Тео.

- Струва ми се крайно да говорим за затвор. Кли­ентите ми са ученици и няма да има никаква полза от престоя им в затвора. А тъй като родителите им не са замесени и нямат пари да платят глоба за навлизането в частен имот, клиентите ми биха могли да бъдат осъ­дени на няколко часа работа във фермата на господин Туийл.