Спря да вали и небето започна да се прояснява. Той си взе душ, облече се, изми си зъбите, огледа дебелите си шини и накрая слезе до кухнята за последното сражение. Родителите му бяха на масата - пиеха кафе и четяха вестника. Баща му беше облечен с обичайния тъмен костюм. Майка му още беше по пижама и халат. Във въздуха се усещаше напрежение. Казаха си „добро утро“, Тео седна на стола и зачака. Те сякаш не го забелязваха.
След няколко неловки минути майка му попита:
- Няма ли да закусваш, Тео?
- Не - отговори той рязко.
- И защо?
- Правя гладна стачка.
Баща му сви рамене, изгледа го с бегла усмивка и отново се вглъби във вестника. Ами гладувай колкото искаш, синко.
- И защо правиш гладна стачка? - попита майка му.
- Защото не сте честни с мен, а аз не обичам несправедливостта.
- Вече водихме този разговор - каза баща му, без да откъсва очи от вестника.
Тео нерядко се изумяваше от времето, което родителите му отделят на местния вестник. Наистина ли в Стратънбърг имаше толкова интересни новини?
- Несправедливост е много силна дума, Теди - отбеляза майка му.
- Престани да ме наричаш Теди. Вече съм голям за това.
Думите му прозвучаха прекалено остро и майка му го изгледа с тъжен поглед. Баща му го стрелна строго с очи. Минаха още няколко напрегнати минути, докато Тео въртеше палци, а Джьдж гледаше нагоре, очевидно гладен.
Баща му отгърна страницата и най-накрая попита:
- Колко ще продължи тази гладна стачка?
- До края на процеса.
- Ами Джьдж? Обсъдил ли си го с него?
- Да, говорихме надълго и нашироко - отговори Тео. - Той предпочита да не участва.
- Радвам се да го чуя. - Баща му смъкна вестника и погледна към Тео. - Дай да изясним нещо. Довечера отиваме в „Робилио“ - любимия ти италиански ресторант. Аз сигурно ще си поръчам или спагети с кюфтенца, или равиоли със спанак и телешко, след като хапнем моцарела с печени домати, разбира се. Майка ти вероятно ще си поръча капелини с морски дарове и може би патладжан на грил. Ще ни поднесат и кошничка с прочутия им чеснов хляб. Може дори да си вземем страхотното им тирамису за десерт. А ти през цялото време ще седиш и ще ни гледаш как се храним, ще усещаш уханието на чесновото хлебче, ще гледаш подносите с вкусна храна, които келнерите ни носят, и само ще отпиваш от водата си. Това ли се опитваш да кажеш, Тео?
Тео изведнъж прегладня. Устата му се напълни със слюнка. Коремът му се сви. Почти усещаше вкусните ухания, които го връхлитаха всеки понеделник, щом прекрачеше прага на „Робилио“. Но успя да каже:
- Точно така.
- Не ставай глупав, Тео - намеси се майка му.
- Помисли си колко пари ще спестим - каза баща му - В „Робилио“ водата с лед е безплатна. И пари за обяд няма да му даваме.
Джьдж вдигна лапа и задраска по крака на Тео, сякаш за да го подсети: Ей, приятел, аз не съм на гладна стачка.
Тео бавно се надигна и отвори хладилника. Взе бутилка пълномаслено мляко - нито той, нито Джьдж обичаха обезмаслено - и извади кутията с корнфлейкс от бюфета. Докато сипваше в купичка, забеляза нещо важно. Баща му беше смъкнал вестника си съвсем леко, колкото да срещне очите на майка му и да ѝ се усмихне лукаво.
Действаха задкулисно. Играеха му номера.
Тео остави купата на пода и се върна на масата, примрял от глад. Бяха се смълчали прекалено, затова той реши да подеме друг сериозен разговор. Нямаше нищо за губене.
- Пак ви казвам, не виждам нищо лошо да ми позволите да гледам първия ден в съда. И двамата знаете, че това е най-големият процес в историята на Стратънбърг, вероятно най-сериозният, който ще видим някога, затова не е честно да ме карате да го пропусна. Мисля, че съм донякъде свързан със случая, защото ако не бях аз, изобщо нямаше да има процес. Пийт Дъфи щеше да е в Южна Америка и полицията никога нямаше да го намери. Човек, обвинен в убийство, на свобода. Но благодарение на мен, на моята наблюдателност и на невероятната ми способност да разпознавам бегълци - не веднъж, а цели два пъти - хората в този град и в окръг Стратън ще видят съдебната ни система в действие. Благодарение на мен. Освен това знам за този случай повече от всеки друг. Аз намерих Боби Ескобар, основния свидетел на обвинението. - Гърлото му се стегна и за секунди гласът му затрепери. Но той не възнамеряваше да им достави удоволствието да го видят как се пречупва. - Просто не е честно. Само това искам да ви кажа. Според мен наистина трябва да размислите.