Тео сключи ръце върху масата. Двамата бяха потънали във вестниците си и като че не го слушаха. Накрая майка му каза:
- Уудс, според теб трябва ли да размислим?
- Нямам нищо против.
Тя вдигна очи към Тео и го удостои с една от онези широки майчински усмивки, които пръскаха топлина и щастие.
- Добре, Тео, размислихме. Но само днес, споразумяхме ли се?
Тео беше на седмото небе, но запази достатъчно самообладание, за да не се съгласява на никакво споразумение. Знаеше, че и по-нататък през седмицата ще отиде в съдебната зала, когато Боби Ескобар дава показания, но още не беше измислил как да го постигне. Скочи на крака, прегърна майка си, благодари десетина пъти и отиде да вземе кутията с корнфлейкс.
- Край на гладната стачка, така ли? - попита баща му.
- Така - отговори Тео.
Беше успял. Никога досега не беше прибягвал до заплаха, че ще гладува, за да изнудва родителите си, но току-що беше добавил и този номер в торбата си с хитрини. Едно от големите предимства на това да е единствено дете беше, че не се налагаше родителите му да измислят глупави правила, които другите деца да спазват. Те можеха да си позволят да са по-гъвкави, а пък Тео умееше да ги обработва.
16
В осем и половина Тео седеше на бюрото си в клас- ната стая на господин Маунт, наблюдаваше как минутната стрелка бавно се придвижва по кръга и чакаше първия за деня звънец. Беше пристигнал рано и безуспешно се беше опитал да убеди господин Маунт да се отправи незабавно към кабинета на госпожа Гладуел и да настоява Теодор Буун да бъде освободен от часа на класния, за да се втурне към съдебната палата, където залата със сигурност вече беше претъпкана. Господин Маунт беше на мнение, че достатъчно е обезпокоил госпожа Гладуел. Потърпи, Тео.
Звънецът най-сетне прозвуча и класът се успокои. Арън вдигна ръка и каза:
- Според мен не е честно Тео да гледа процеса Днес, а ние не. Какви са тия привилегии?
Господин Маунт не беше в настроение за спорове.
- Няма никакви привилегии, Арън - отговори той. - Тео ще наблюдава процеса днес и утре ще представи резюме в часа по „Държава и право“. Ако не ти харесва, довечера можеш да напишеш доклад от три страници относно презумпцията за невинност и утре Да ни го црочетеш.
Така коментарите и въпросите на Арън секнаха.
- Тео, можеш да тръгваш. Пропускът ти е при госпожица Глория.
Уди и още двама клоуни задюдюкаха и засъскаха, докато Тео изхвърчаше от стаята. Госпожица Глория работеше на рецепцията и си въобразяваше, че контролира цялото училище. Работата ѝ беше неблагодарна - трябваше да се занимава с болни ученици и със здрави ученици, които се преструват на болни, с ядосани родители, с преуморени учители и със строг началник (госпожа Гладуел), изобщо с най-различни стресирани хора, но въпреки това тя съумяваше да задържи усмивката на лицето си. Тео два пъти ѝ беше давал безплатни правни съвети и с радост би го направил отново, защото госпожица Глория имаше властта да го пуска да се измъква тайно от училище. Тя можеше да му потрябва по-късно през седмицата, но днес поне имаше официално разрешение за ранното си излизане. Подаде му официален пропуск, който щеше да го предпази от досадните инспектори, които често обикаляха града и търсеха избягали от училище деца. Два пъти бяха заловили Тео, но той и двата пъти беше успял да избегне неприятностите. Яхна колелото си и отпраши към центъра на града. Процесът щеше да започне точно в девет, а съдия Гантри държеше на строга дисциплина в съдебната си зала. Тео не се съмняваше, че всички места ще бъдат заети. Два телевизионни екипа бяха поставили камерите си пред съдебната палата и наоколо им се беше събрала малка тълпа. Тео спря доста далече от тях и привърза колелото си към една стойка. Влезе през страничен вход и хукна нагоре по тясно стълбище, което използваха рядко. Поздрави чиновничка в един кабинет, където пазеха нотариалните актове, но без да забавя ход. Закриволичи между няколко по-малки кабинета, размени две-три думи с друг чиновник и намери тъмен коридор, който водеше до стаичката, където щяха да заседават съдебните заседатели. Отвори следващата по-голяма врата със затаен дъх и надникна в залата. Както можеше да се очаква, там вече се беше събрала навалица, която жужеше в напрегнато очакване. Айк му махна и Тео успя да се настани на тясното място до чичо си. Седяха на третия ред зад масата на господин Джак Хоугън и екипа му от прокурори, които се подготвяха за началото на процеса.