Адвокатът се взря в лицето на всеки съдебен заседател поотделно и бавно се върна на масата на защитата.
Това беше! Най-кратката встъпителна реч в историята на американското право.
***
На обяд в „Папис Дели“ Айк каза:
- Блестящо, просто блестящо. Той се насочи към най-силния коз на обвинението и срина благонадеждността на Боби Ескобар.
Тео, който усещаше топка в корема си, откакто Клифърд Нанс беше седнал на мястото си, попита:
- Мислиш ли, че съдебните заседатели ще повярват, че Боби лъже?
- Да, мисля. Клифърд Нанс ще го съсипе на кръстосания разпит. Съдебните заседатели вече са подозрителни. Тео, разбери, че имиграцията е изключително наболял проблем в тази страна. Според експертите ние като нация сме разделени на две по въпроса за нелегалните работници. От една страна, мнозина разбират, че тези хора работят предимно неща, които никой друг не иска да върши. Но от друга страна, има хиляди бизнесмени, които не могат да се конкурират с ниските надници на незаконните. Сигурно повечето съдебни заседатели познават някой, който е изгубил бизнеса си, защото отказва да наема работници на черно. Който е устоял на изкушението да заобиколи закона и е платил прескъпо, като е закрил фирмата си. Нелегалните получават парите си в брой и често печелят доста по-малко от минималната надница. Много гняв е насочен към хора като Боби Ескобар.
- Но голф игрището в „Уейвърли Крийк“ е едно от най-хубавите в града. Защо ще наемат нелегални работници?
- За да пестят пари, много пари. Освен това, Тео, те невинаги знаят. Правят се много фалшиви документи. Някои работодатели не задават въпроси. Често собственикът на бизнеса наема по-малка компания за мръсната работа и си затваря очите. В случая с Боби твърде вероятно е той да работи за някоя малка озеленителна фирма, която има договор с голф игрището. Това е тъмна област и доказателства се намират труд- но. По-лесно е просто да пренебрегнеш някои неща и да спестиш пари.
Тео, който не беше докоснал сандвича си, попита:
- Добре, а какво става, когато заловят работодател, който наема работници на черно?
- Съсипват го, плаща голяма глоба. Но това рядко се случва. Има твърде много работници и твърде много работодатели, склонни да плащат в брой и да ползват евтина работна ръка. Яж си обяда.
- Не съм толкова гладен. Даже малко ми е лошо. Иска ми се да не бях забърквал Боби в тази каша.
- Тази каша е започнала, когато Пийт Дъфи е убил жена си. Вината не е нито твоя, нито моя, нито на Боби. Едно престъпление често увлича невинни хора, които биха предпочели да не са замесени. Винаги става така. Ако свидетелите се страхуват да дават показания, много престъпления ще останат неразкрити.
Тео отхапа от сандвича си, но всъщност изобщо нямаше апетит.
***
Следобедното заседание започна и Джак Хоугън призова първия свидетел на обвинението. Жената се казваше Емили Грийн и беше по-малката сестра на Майра Дъфи. След като се закле, тя зае свидетелското място и се опита да се усмихне на съдебните заседатели. Беше видимо напрегната, както става с много хора, когато застанат на това място. Джак Хоугън бавно я преведе през събитията от онзи ден, в който беше намерила сестра си мъртва. Трябвало да се срещнат за обяд, но понеже Майра не се появила, Емили започнала да ѝ звъни. Никой не вдигнал и тя заподозряла, че нещо не е наред, защото сестра ѝ не се разделяла и за миг с мобилния си. Емили бързо се отправила към къщата на семейство Дъфи в „Уейвърли Крийк“, където заварила входната врата открехната. Влязла вътре и се натъкнала на Майра, просната на килима в дневната. Отначало Емили помислила, че Майра просто е припаднала или е получила инфаркт. Проверила пулса ѝ и когато разбрала, че е мъртва, изпаднала в паника и позвънила на 911. Докато разказваше, свидетелката се разчувства, но успя да запази самообладание.