Мъжът отново свали вестника и отгърна страницата. Озърна се и Тео се скри зад един пътник. Двамата бяха кръстосали погледи непосредствено след процеса.
Сега Дъфи имаше прошарени мустаци. Лицето му отново се скри зад вестника.
Тео се скова от нерешителност. Нямаше представа как да постъпи. Влакът спря, качиха се още пътници. После спря отново на Дюпон Съркъл. Следващата спирка беше „Удли Парк“. По нищо не личеше Дъфи да се готви да слиза. Изглежда, не носеше куфарче, чанта или раница като останалите пътници. Тео се промуши по-напред, като се отдалечи от съучениците си. Чейс както обикновено беше в друг свят. Ейприл не се виждаше никъде. Тео чу как господин Бабкок предупреждава учениците да се приготвят за слизане. Тео се отдалечи още мъничко.
Влакът спря на „Удли Парк“ и вратите се отвориха. Нахлуха още пътници и се наложи учениците да поразбутат хората, за да слязат. В бъркотията никой не забеляза, че Тео го няма. Вратите се затвориха и влакът отново потегли. Той не откъсваше очи от Пийт Дъфи, който се криеше зад вестника - сигурно вече му беше станало навик. На станция „Кливланд Парк“ се качиха още няколко души. Тео изпрати есемес на Чейс, че не е успял да слезе и че е добре. Ще се качи на друг влак и ще се върне до „Удли Парк“. Чейс веднага му звънна, но Тео бе изключил звука на телефона си. Господин Бабкок със сигурност беше изпаднал в паника. Щеше да му се обади след няколко минути.
Тео се вторачи в телефона си, все едно изпращаше есемеси или играеше игри. Всъщност включи камерата на видеорежим и започна да снима вагона - поредното глупаво тринайсетгодишно хлапе, което нахалства с телефон в ръка. Пийт Дъфи беше на около пет метра от него и седеше спокойно, вдигнал вестника си. Тео чакаше. Накрая, когато влакът наближи станция „Тенлитаун“, Дъфи смъкна вестника и го сгъна. Пъхна го под мишница и за около пет секунди Тео имаше възможност да го снима. Дори успя да го хване в по-близък план. Когато Дъфи погледна към него, Тео се изкиска пред телефона си, все едно е спечелил точки в някаква игра.
На „Тенлитаун“ Дъфи слезе от влака, последван от Тео. Дъфи закрачи бързо, сякаш се опасяваше да не би да го следят. Няколко минути по-късно Тео го изгуби в тълпата. Обади се на Чейс да каже, че чака следващия влак и би трябвало да пристигне до петнайсетина минути.
3
Господин Бабкок го чакаше на станция „Удли Парк“ и не изглеждаше весел. Тео изля порой от извинения и обясни, че се е заклещил в тълпата и просто не е успял да слезе навреме от влака. Никак не му харесваше, че е принуден да лъже. Беше нередно и той се стараеше винаги да казва истината, но понякога изпадаше в неловкото положение да шикалкави, макар и само по основателни причини. В метрото бързо взе решение, че е по-важно да проследи Пийт Дъфи, отколкото да слезе от влака където и когато трябва. Ако слезеше заедно със съучениците си, Дъфи щеше да се изпари и Тео щеше да изпусне прекрасен шанс да го спипа. А ако признаеше на господин Бабкок, че нарочно е останал във влака, щяха да се случат какви ли не работи. Не можеше да каже истината за Пийт Дъфи, поне не още, защото нямаше представа как да постъпи с тази истина. Нуждаеше се от време да поразмишлява насаме. И да поговори с чичо Айк.
Засега обаче се налагаше да се извини на господин Бабкок, който поначало си беше доста нервен. Когато се върнаха в хотела, той заведе Тео при господин Маунт и докладва подробно за провинението му. А щом се отдалечи, Тео изломоти:
- Този човек трябва да го раздава по-спокойно.
Господин Маунт, който имаше доверие на Тео и знаеше, че ако някое дете е способно да се оправи в този град, това е Тео Буун, се съгласи и каза:
- Не го прави повече, ясно? Просто внимавай и се оглеждай.
- Разбира се - отговори Тео. Само да знаеше!
Вечерята беше пица парти в балната зала на хотела.
Нямаше определени места, сядаш където си поискаш. Затова както обикновено момчетата се отделиха в единия край, а момичетата в другия. Тео гризеше коричката на пицата си и отпиваше вода от бутилка, но мислите му не бяха насочени към пицата. Сигурен беше, че е видял Пийт Дъфи. Дори си спомняше походката му на влизане и на излизане от съдебната палата по време на процеса. Същата походка. Същият ръст и телосложение. И със сигурност същите очи, нос, чело и брадичка. Тео се заключи в банята на хотелската си стая и изгледа десетина пъти видеото на телефона си.