Клифърд Нанс се изправи и оповести, че няма въпроси. Освободиха Емили Грийн и тя седна на първия Ред зад масата на обвинението.
Джак Хоугън призова следващия си свидетел, разследващия полицай Томас Кроун. След няколко предварителни въпроса Кроун описа местопрестъплението. На екрана показаха голяма снимка и съдебните заседатели отново видяха Майра Дъфи, както е била намерена на килима. Беше облечена с красива рокля и още беше с обувки на висок ток. Хоугън и Кроун обясниха всяка подробност от снимката. После показаха шията ѝ в близък план и полицаят обясни, че още когато огледал тялото за пръв път, забелязал червенина и лека подутина от двете страни на врата, непосредствено под челюстта. Веднага заподозрял, че става дума за удушаване, и отворил дясното око на Майра Дъфи. Било напълно червено и веднага разбрал, че става дума за убийство.
На други снимки показаха шкафчетата и чекмеджетата, които убиецът беше отварял, и вещите, които беше разхвърлял, в опит да създаде представа, че става дума за обир, който впоследствие е прераснал в убийство. Липсваха няколко старинни часовника на Пийт Дъфи, три пистолета от колекцията му и няколко бижута на Майра. Предметите така и не бяха открити. Имаше снимка и на входната врата, тази откъм задния двор, която беше намерена затворена, но не заключена, а панелът на алармата до нея показваше режим „стендбай“. Хоугън използваше направена от въздуха снимка, докато разпитваше Кроун, за да може съдебните заседатели да получат ясна представа за дома на Дъфи и за близостта му до шестия феъруей на голф игрището. На други снимки се виждаха фасадата и страничната стена на къщата, уединени и засенчени от дървета - целта беше да стане ясно, че мястото е много изолирано. Бяха снети отпечатъци от вратите, бравите, прозорците, шкафовете, чекмеджетата, кутиите за бижута и старинната махагонова кутия, където господин Дъфи държеше часовниците си. Имаше отпечатъци само на семейство Дъфи и на тяхната икономка, което можеше да се очаква, защото те живееха или работеха там. Липсата на други отпечатъци доказваше, че или убиецът е носел ръкавици и е бил много предпазлив, или че това е дело на Пийт Дъфи. Икономката не била на работа през онзи ден и имаше солидно алиби.
Когато приключиха със снимките, Джак Хоугън показа карта на „Уейвърли Крийк“ и заедно с Кроун описаха местоположението на дома на Дъфи, на трите голф игрища, на сградата на клуба и така нататък. Според компютърния архив на игрището Пийт Дъфи дошъл сам в единайсет сутринта. Времето не било хубаво и на трите игрища имало съвсем малко хора. Той се придвижвал със собствена количка, не ходел пеша по игрището, което според изчисленията означавало, че се е намирал на четвъртата или петата дупка по времето на смъртта на жена си. С количка като неговата човек можеше да измине разстоянието от четвъртата или петата дупка до дома на Дъфи за около осем минути.
Доколкото полицията беше успяла да установи, никой не беше виждал Пийт Дъфи да напуска забързан игрището, за да се прибере у дома. Никой не го беше виждал да се връща обратно. Нито пък някакъв Друг човек беше забелязан да влиза или излиза от дома на Дъфи. Нито един съсед не беше зървал чуждо превозно средство до къщата, но все пак в „Уейвърли Крийк“ се очакваше да има уединение. Там обитателите живееха зад затворени порти, а съседите не бяха свикнали да наблюдават улиците. Като цяло била съвсем спокойна сутрин без никакви специални събития - разбира се, докато не се появила Емили Грийн.
Кроун даде показания, че той и екипът му са били в къщата почти десет часа. Бил там, когато Пийт Дъфи влетял вътре към два и половина и видял жена си на пода. Изглеждал изумен и съсипан.
Като всеки добър прокурор Джак Хоугън действаше бавно и методично, но започна да повтаря въпроси, които целяха едни и същи отговори. Два часа по-късно Клифърд Нанс започна да възразява, но съдия Гантри не бързаше. Когато Хоугън най-сетне каза: „Нямам повече въпроси“, съдията обяви петнайсет- минутна почивка.