На Тео никак не му се искаше да признае, но започна да му доскучава. Беше почти четири часът и занятията в училище бяха приключили. Искаше му се да намери Хулио и да се увери, че Боби е добре, но знаеше, че това няма да стане. Боби беше под охрана и Хулио нямаше връзка с него.
- На мен ми стига за днес - каза Айк. - Ти ще останеш ли?
Разбира се, Айк щеше да има удоволствието да наблюдава целия процес, а Тео разполагаше е ограничено време.
- Май да. Кой е следващият свидетел?
- Първо Клифърд Нанс ще се пробва е ченгето Кроун. Не съм сигурен, че ще изкопчи много, но ще се опита да го опровергае.
- Може да се окаже забавно. Ще остана. До утре.
Айк го потупа по коляното и си тръгна. На Тео му се искаше да извади телефона си и да изпрати есемес на господин Маунт, но не се осмели. В залата на съдия Гантри всеки, който използваше мобилен телефон, биваше изведен навън, не беше допускан обратно и му налагаха глоба от сто долара. Дори Тео не би успял да се измъкне от такава каша. Телефонът остана в джоба му.
Клифърд Нанс започна кръстосания разпит на Кроун с няколко прости въпроса. Най-напред установи, че Майра Дъфи е била висока метър и седемдесет и е тежала шейсет килограма по времето на смъртта си. Била е на четиресет и шест години, здрава и в добра форма и не е имала физически недъзи, доколкото беше известно на Кроун. Често играела тенис, от време на време тичала и много сериозно се занимавала с йога. Пийт Дъфи бил три години по-голям, десет сантиметра по-висок и тежал седемдесет и девет килограма. Според собствените му твърдения не правел много физически упражнения и пушел по две кутии цигари дневно. С други думи, Майра не била дребна жена, а той не бил едър мъж. Освен това тя била в по-добра форма от него.
Основателно ли беше да се смята, че Пийт Дъфи би могъл да сграбчи жена си, да стисне шията ѝ с ръце и да я удуши, без да има никакви следи от борба? Тя нямаше счупени нокти, които да издават, че се е съпротивлявала. Той пък нямаше драскотини по ръцете, дланите или лицето си, които да говорят за отчаяна борба.
Да, основателно било, поясни полицаят. Първо, тя го познавала и му имала доверие, поради което той можел да се доближи до нея, без да я разтревожи. Ако застанел зад нея, хванел шията ѝ с две ръце и стиснел силно само за няколко секунди, тя щяла да изпадне в безсъзнание. Ако продължал да стиска, тя щяла да Умре до четири минути.
Удушаването с ръце било разпространен начин за извършване на битово убийство, поясни Кроун.
Нанс настръхна при тези негови думи и го попита колко такива убийства е разследвал. А когато Кроун не си спомни за друго, Нанс го нападна като неблагонадежден свидетел, който говори излишно много. Кръстосаният разпит започна главоломно да се проваля, когато двамата мъже се разгневиха и започнаха да се прекъсват взаимно. Съдия Гантри изръмжа и на двамата и се опита да успокои положението, но стълкновението продължи.
Нанс продължи да притиска полицая и той призна, че не е лекар и няма медицинска подготовка. Призна и че не е сигурен как убиецът е сграбчил жертвата и я е удушил. А също и че Пийт Дъфи не е бил прегледан сериозно за драскотини и следи от нокти. Знаел, че носел две ръкавици за голф, и вероятно това предпазило ръцете му от нейните усилия да се откопчи.
- Вероятно! - гръмогласно възкликна Нанс. - Вероятно това, вероятно онова! Ами ако еди-какво си... Да предположим, че... Вие изобщо сигурен ли сте в нещо?
Колкото по-дълго спореха, толкова по-зле се представяше полицаят, а Нанс бележеше точки, като опровергаваше показанията му. След едночасов безмилостен разпит Нанс заяви, че е приключил. Съдия Гантри сложи край на днешното заседание. Всички се нуждаеха от почивка.
18
Късно в понеделник следобед Тео си беше в кабинета и се опитваше да се съсредоточи над домашното си, кучето дремеше в краката му, а тревожното му съзнание се разпиляваше в много посоки. Но мислите му бяха насочени предимно към Боби Ескобар и към кошмара, който очакваше горкото момче, когато влезеше в съдебната зала. Клифърд Нанс щеше да му се нахвърли като бясно псе и сигурно щеше да го разплаче. Щеше да го оскърбява. Да го обвинява, че е сключил непочтена сделка с прокуратурата, за да остане в страната. Щеше да каже на съдебните заседатели, че свидетелят е готов на всичко, само и само да си спаси кожата. Нямаше начин да подготви Боби за предстоящото. И всичко ставаше по негова вина. Ако не беше той, Боби никога нямаше да бъде призован като свидетел. Ако не беше той, Пийт Дъфи щеше да се крие някъде в Южна Америка и цялата тази бъркотия нямаше да го тревожи.