Винс, правният асистент във фирмата, пристигна пръв в понеделник. Както винаги, запали осветлението, нагласи термостата, отключи вратите, свари кафе и направи бърза вяла обиколка на кантората. Не забеляза нищо необичайно, но пък и не очакваше нищо необичайно. Задната врата беше заключена, нямаше признаци на незаконно проникване.
Омар се усмихна.
- Ами да, хлапе си - прошепна той.
- Ти си виновен, Тео - каза Хулио. - Боби ми е братовчед и е свястно момче. Онзи ден просто кротко си е обядвал в гората сам, мислел е за семейството си, отправял е молитви, изпълнен с желание да се прибере у дома, и по някаква случайност забелязал човека с количката за голф. Не знаел, че е извършено убийство. Занимавал се само със своите работи. Допусна грешка да каже на мен, аз допуснах грешка да кажа на теб, ти замеси родителите си, а после - и съдията. Боби толкова се зарадва, че този тип Дъфи избяга, защото така нямаше да се замесва. Само си представи какво представлява тази история за човек като Боби. Той не знае какво да прави. Ние ти имахме доверие, а сега Боби се крие в някакъв мотел с двама полицаи, които го пазят, за да се яви в съда, където шайка адвокати ще го разкъсат.
Млъкна и забоде очи в краката си. На Тео не му хрумваше какво да отговори. Проточиха се няколко минути пълна тишина. Накрая Тео каза:
- Боби ще постъпи правилно, Хулио. Не е лесно но понякога човек просто трябва да постъпи правилно. Боби е много важен свидетел, всъщност той е основният свидетел в целия процес. Да, не е искал да стане така. Не е искал да се забърква, но една жена е била убита от собствения си съпруг в собствения си дом и извършителят трябва да бъде наказан. Не бива да оставяме убийците на свобода. Наистина, Боби се е оказал на неподходящото място в неподходящия момент, но не може да промени този факт. Видял е, каквото е видял, и е негов дълг да застане пред съдебните заседатели и да даде показания. Той самият нищо не печели, затова те ще му повярват.
Хулио затвори очи и сякаш всеки момент щеше да се разплаче. Ала вместо това попита:
- Би ли поговорил с него? Нали имаш мобилен.
Тео се ужаси от това хрумване.
- Не съм сигурен, че идеята е добра. Съдията може да реши, че се опитвам да подкупя свидетел.
- Какво означава това?
- Престъпление е някоя от двете страни да се опитва да повлияе на свидетел. Позволено е на адвокатите да подготвят своите свидетели за процеса, но не е разрешено някой друг да ги притиска, нали разбираш? Не съм сигурен дали правилото засяга и мен, но не ми се струва редно.
- Аз не разбирам тези работи, Боби също. Сигурно точно това е проблемът. Това не е нашият свят.
Тео се взираше в стената, докато мислите му се въртяха в кръг. Нещо му подсказваше, че е важно да получи телефонния номер на Боби.
- Как е английският му? - попита той.
- Не е добър. Никак. Защо?
- Просто си мисля. Защо не му изпратиш есемес от моя телефон, на испански, разбира се, и не му кажеш, че положението не е чак толкова зле?
- Ще загазим ли?
Петдесет на петдесет, помисли си Тео, но всъщност те не се опитаха да повлияят на показанията на Боби. Искаха само да му вдъхнат увереност. А Тео щеше да има номера му в паметта на телефона си.
- Не, няма да загазим - отговори той, но без никаква увереност.
- Никога не съм изпращал есемес - каза Хулио.
- Добре, ти само напиши кратко съобщение на испански, а аз ще го изпратя. - Подаде му бележник и молив.
- Какво да му кажа? - попита Хулио.
- Ами нещо такова: „Здрасти, Боби, аз съм, Хулио, от телефона на Тео. Той казва, че няма от какво да се притесняваш. Ще се справиш чудесно и всичко ще бъде наред“.
Ако разполагаше с време и с испанки речник, Тео щеше сам да подготви съобщението, но моментът не беше подходящ за експерименти. Хулио написа съобщението на испански и подаде бележника на Тео.
- Кой е номерът? - попита Тео и извади мобилния си.
Хулио бръкна в джоба си, извади листче и прочете на глас:
- Четири, четири, пет, пет, пет, пет, осем, осем, две, Две.
Тео набра номера и текста и натисна „Изпрати“. Остави телефона върху бюрото си и няколко секунди се взира в него с надеждата за незабавен отговор.