- От колко време е в мотела? - попита той.
- Преместиха го в събота. Шефът му се ядоса, но полицаите му казаха да се успокои. В момента Боби е важна личност и полицията се държи много добре с него.
- Сигурно. Той е основният свидетел. Ще се справи, Хулио, престани да се тревожиш.
- Лесно ти е да го кажеш. Аз трябва да се прибирам вече. Тази вечер ще гледам Хектор и Рита.
- Поздрави ги от мен.
- Добре.
***
Омар видя как Хулио се качи на колелото си и от- праши. Когато момчето се изгуби от поглед, той свали слушалките си, извади мобилния си телефон и се обади на Пако.
- Хулио Пеня току-що напусна кантората на младия Теодор Буун - съобщи му той с противна усмивка. - Няма да повярваш. Нашето момче Боби се крие в мотел неизвестно къде, заобиколен от ченгета. Не можем да го пипнем, но има мобилен телефон и аз знам номера.
- Страхотно.
- Как си с испанския?
- Какво имаш предвид? Това е родният ми език, забрави ли?
***
В „Робилио“ семейство Буун се настаниха на любимата си маса и размениха любезности със собственика, господин Робилио, който ги обслужваше всеки понеделник вечер. Той похвали пълнените равиоли, специалитета на заведението тази вечер, и каза, че може би никога не ги е приготвял толкова вкусни. Той обаче го твърдеше всяка седмица за всеки свой специалитет.
След като се отдалечи, госпожа Буун каза:
- Добре, Тео, разкажи ни за процеса. Искам да чуя всичко.
На Тео му беше писнало от процеса и не му се говореше за нищо. Но след като родителите му бяха така добри да му позволят да пропусне училище, той им дължеше поне резюме на събитията от днешния ден. Заразказва от началото, от встъпителните речи, и вече се беше развихрил, когато господин Робилио се върна.
- Ти какво ще поръчаш, Тео? - попита той.
- Нищо - високо отговори господин Буун. - Той е в гладна стачка.
- Какво? - попита ужасено господин Робилио.
- Стига, Уудс - намеси се госпожа Буун. - Гладната стачка продължи десетина минути.
- Пълнени равиоли - побърза да отговори Тео.
Госпожа Буун си поръча салата с калмари, а господин Буун се спря на спагети с телешки кюфтенца. Господин Робилио, изглежда, одобри избора им и се оттегли. Тео продължи разказа си. Родителите му бяха Шокирани от коментарите, направени от Клифърд Нанс по време на встъпителната му реч.
- Не може да нарича Боби престъпник - отсече госпожа Буун. - Той не е осъждан за нищо.
- Хоугън не възрази ли на това безобразие? - попита господин Буун.
- Не, не възрази. Просто си седеше - отвърна Тео. - Няма да му е лесно на Боби. Мъчно ми е за него и се чувствам гадно.
Господин Буун отхапа залък чесново хлебче и от устата му се посипаха трохи, когато каза:
- На мен ми се струва, че Нанс вероятно ще си навреди, ако нападне Боби, задето казва истината.
- Не знам - обади се госпожа Буун, - има силно недоволство срещу нелегалните работници.
Тео не помнеше родителите му някога да са били единодушни по правен въпрос. Не след дълго заспо- риха как съдебните заседатели ще погледнат на Боби. Поднесоха им храната и Тео ѝ се нахвърли лакомо. Явно родителите му бяха в плен на процеса като всички останали в града. В такъв случай защо просто не отидеха в съда да наблюдават част от него? Твърдяха, че са твърде заети. Но Тео подозираше, че просто не искат да признаят, че процесът на други адвокати е по-важен от собствената им работа. И това му се струваше глупаво.
Неочаквано той изгуби апетит и не беше в състояние да се наслаждава на храната си. След като с мъка преглътна няколко хапки от равиолите си, майка му го попита:
- Тео, защо не се храниш? Какво има?
- Нищо, мамо. Добре съм.
Понякога, когато умираше от глад, тя му се караше, че лапа твърде бързо. Друг път, когато беше притеснен и нямаше апетит, го притискаше да ѝ обясни какво не е наред. А когато всичко си беше наред и той се хранеше както трябва, тя нищичко не казваше.
На неговите родители им трябваха още едно-две деца, още някой, който да се върти в къщата, за да го наблюдават и анализират. Тео вече беше стигнал до извода, че да си едно дете има повече предимства, отколкото недостатъци. Понякога обаче се нуждаеше от компания, от някой друг, който да привлича вниманието. Ама пък Чейс имаше по-голяма сестра, която беше страшно противна. А най-големият брат на Уди беше в изправителен дом. Арън пък имаше по-малко братче, същинско змийче. Май Тео наистина щеше да се окаже късметлия.