Тео и Джъдж спяха дълбоко към полунощ, когато лек шум наруши тишината. Тиха вибрация на мобилния телефон върху нощното шкафче. Кучето не го чу, но Тео се събуди и грабна апарата. Беше дванайсет и две минути.
- Ало? - обади се той почти шепнешком, макар че дори да крещеше, родителите му нямаше да го чуят. Спяха на долния етаж, далече от стаята му и на затворена врата.
- Тео, аз съм, Хулио. Буден ли си?
Тео пое дълбоко дъх и се замисли за остроумните отговори, които би могъл да даде, но бързо осъзна, че нещо не е наред. Иначе защо ще му звъни?
- Да, Хулио, буден съм. Какво има?
- Току-що говорих с Боби. Обади се тук, разбуди ни. Избягал е от полицията. Уплашен е и се крие, не знае какво да прави. Мама плаче.
Страхотно. Плачът много щеше да помогне.
- Защо е избягал? - попита Тео.
- Казва, че всички го лъжат. Полицията, ти, аз, съдията, прокурорът. Няма доверие на никого и се страхува, че ще го арестуват веднага щом процесът приключи. Не желае да припарва до съдебната зала. Много е разстроен, Тео. Какво ще правим?
- Къде е той?
- В град Уиксбърг, където и да е това. Бил в мотел с полицаите и изчакал да заспят. Сега се криел зад някакъв денонощен магазин, но бил в лош квартал. Много е уплашен, обаче нямало да се върне при полицията.
Тео беше станал и крачеше из стаята си. Все още сънен, той се мъчеше да разсъждава ясно. Джъдж го наблюдаваше любопитно, раздразнен, че е събуден от сладкия си сън.
- Смяташ ли, че ще говори с мен? - попита Тео.
- Не.
- Може би идеята и бездруго не е добра.
Всъщност беше ужасна. Тео съзнаваше, че е време да се отдръпне и да остави възрастните да се оправят с положението. Изобщо не искаше съдия Гантри да му се разкрещи, че се е опитал да повлияе на свидетел. Всъщност Тео беше решил да забрави за процеса. За Пийт Дъфи и за Боби Екобар. За Джак Хоугън и за Клифърд Нанс. Да забрави за всичко и отново да стане обикновено дете.
Ако Боби Ескобар искаше да изчезне, Тео не можеше да го спре.
- Не знам какво да направим, Хулио - каза той. - Наистина няма какво.
- Но ние се тревожим за Боби. Той е някъде на улицата и се крие.
- Боби е там, защото иска да е там, освен това е кораво момче. Ще се оправи.
- Ти си виновен за всичко.
- Благодаря, Хулио, много ти благодаря.
Тео си легна и зарея поглед към тавана. Джъдж бързо заспа отново, но той лежа буден с часове.
Тео бавно загреба корнфлейке с лъжицата, после я обърна и я изсипа обратно в млякото. От време на време хапваше по малко, но не усещаше вкуса. Загребваше с лъжицата, после я изсипваше. В краката му Джъдж нямаше подобен проблем.
Госпожа Буун беше в дневната и се наслаждаваше на диетичния сок и на вестника, без да подозира за катастрофата, която щеше да сполети процеса срещу Пийт Дъфи.
Полицията вече беше открила, че Боби е изчезнал. Естествено, бяха позвънили на Джак Хоугън и в прокуратурата беше настанал хаос. Как ли щеше да изглежда съдебната зала след около един час? Тео умираше да разбере, но пък си беше обещал да не обръща повече внимание на процеса.
В осем часа той изплакна купата си в мивката, прибра млякото и портокаловия сок обратно в хладилника, отиде в дневната и целуна майка си по бузата.
- Отивам на училище - каза.
- Изглеждаш ми недоспал - отбеляза тя.
- Добре съм - увери я той.
- Имаш ли пари за обяд? - Госпожа Буун му задаваше един и същ въпрос пет дни седмично.
- Разбира се.
- И си си написал домашната?
- Нямам грешка, мамо.
- Кога ще те видя?
- След училище.
- Бъди внимателен и не забравяй да се усмихваш.
Тео мразеше да се усмихва, защото носеше шини на зъбите, но майка му вярваше, че всяка усмивка прави света по-хубаво място.
- Усмихвам се, мамо.
- Обичам те, Теди.
- И аз те обичам.
Тео се усмихваше, докато стигна до кухнята. Мразеше да му казват „Теди“ и се подразни на майка си. Грабна раницата си, потупа Джъдж по главата, каза му „довиждане“ и излезе от къщата. Профуча през града и десет минути по-късно вече стоеше пред бюрото на Айк. Тео му се беше обадил един час преди това и чичо му го чакаше със зачервени очи и ужасен вид.
- Това е катастрофа - изръмжа той. - Пълна катастрофа.
- Какво ще стане, Айк?
Чичо му пиеше кафе от висока картонена чаша.
- Помниш ли встъпителната реч на Джак Хоугън, когато обеща съдебните заседатели да изслушат Боби Ескобар, неговия основен свидетел? Помниш ли я?
- Разбира се.
- Е, това беше грешка, защото, ако сега Боби не се появи, защитата ще поиска анулиране на процеса и съдия Гантри няма да има друг избор, освен да го направи. За втори път, Тео. И знаеш ли какво? Съгласно нашите закони второ анулиране на процеса означава снемане на всички обвинения. Означава, че Дъфи ще се измъкне от обвинението в убийство. Ще полежи в затвора няколко години заради бягството си, но скоро ще го освободят и той ще си живее живота. Ще му се размине, Тео. Ето това ще стане. Катастрофа!