От известно време Айк не беше споменавал за наградата, но Тео подозираше, че чичо му често мисли за нея. Като данъчен консултант Айк припечелваше колкото да свърже двата края. Колата му беше на двайсет години. Живееше в порутен апартамент. Кабинетът му беше разхвърлян и занемарен, макар че Тео го харесваше.
Айк, изглежда, се разстрои най-много от факта, че е възможно процесът за втори път да бъде анулиран.
- Трябва да намерят това момче - каза той.
Тео не възнамеряваше да казва на никого, че има телефонния номер на Боби. Не че това щеше да помогне. Беше почти сигурен, че където и да се крие Боби, няма да си вдига телефона.
- Кога ще съобщят на съдия Гантри, че основният им свидетел е изчезнал?
- Кой знае! Аз на мястото на Джак Хоугън щях да си трая колкото се може по-дълго и да се надявам като безумец да намерят Боби. Хоугън има няколко свидетели, които може да призове за показания преди Боби, за да продължи делото, все едно нищо не се е случило. Но ако не го намерят до утре, край на играта. Не знам със сигурност, само предполагам.
- И ние нищо не можем да направим, така ли?
- Не, разбира се - рязко отговори Айк. - Можем само да чакаме.
- Добре, тръгвам. Отивам на училище. Ти към съда ли потегляш?
- О, да. За нищо на света не бих пропуснал днешното заседание. Ще ти се обадя по време на първото междучасие.
Хулио го чакаше до стойката за велосипеди. Двамата с Тео си пошушукаха няколко минути и влязоха в час. Никакви вести от Боби. Не вдигаше телефона си.
- Сигурен съм, че полицията търси навсякъде. Може би ще го намерят.
- Дали ще е добре, Тео?
- Разбира се, че ще е добре.
Но всъщност нямаше представа.
- Извинявай, задето казах, че всичко е по твоя вина, Тео. Не го мислех сериозно.
- Няма нищо. Хайде да обядваме заедно в голямото междучасие.
- Дадено.
20
В часа на госпожа Моник по испански Тео гледаше стенния часовник и се чудеше какво ли става в съда. Беше девет часът и вторият ден на процеса започваше. Сигурно залата отново беше претъпкана. Съдебните заседатели вече влизаха, за да изслушат следващите свидетели на обвинението. Вероятно всичко изглеждаше наред. Само Джак Хоугън и екипът му знаеха истината - основният им свидетел беше изчезнал. Един час по-късно Тео се измъчваше в часа по геометрия на госпожица Гарман и мислеше за Боби, който сигурно се криеше някъде в гората и гледаше как полицейските коли прелитат край Уиксбърг, издирвайки го като бесни. Боби беше успял да пристигне чак от Ел Салвадор, да прекоси Мексико, да премине границата и да стигне до Стратънбърг, без да го заловят. Тео често се питаше как милиони хора успяват да влязат незаконно в страната, да живеят и да оцеляват. Те знаеха тайните на това да живееш нелегално и да избягваш властите при нужда.
Ако Боби решеше да изчезне, никога нямаше да го Намерят.
Между часа по геометрия и часа с господин Маунт имаха десетминутно междучасие и Тео изтича на двора, за да се обади на Айк. Той не вдигна. Явно беше на процеса и не можеше нито да говори, нито да изпрати есемес.
В часа по „Държава и право“ Тео застана пред класа и представи в резюме началото на процеса. Децата бяха присъствали на първия ден от първия процес и имаха много въпроси. Тео енергично отговори на всички.
През обедното междучасие Айк най-накрая му се обади. Осведоми го, че сутринта е минала по план, без да се чуе нито дума за изчезналия свидетел. Джак Хоугън не бил казал на никого. Съдия Гантри явно нищо не знаел. Но Клифърд Нанс и неговият екип от защитата изглеждали много по-самоуверени отпреди.
- Те знаят - каза Айк. - Нещо ми подсказва, че знаят.
Тео обаче не беше сигурен. Айк понякога преувеличаваше.
Намери Хулио и му обясни какво се случва на процеса. Хулио предложи да звъннат на Боби от мобилния на Тео, но той отказа.
- Боби е умен, Хулио, за нищо на света няма да си вдигне телефона.
Следобедът се точеше по-бавно от всякога и Тео едва издържа химията, занималнята и сбирката на клуба по дебати. Когато в три и половина се разнесе последният звънец, той се метна на колелото си и се отправи към съдебната палата.