Странно беше да наблюдава как делото протича, все едно всичко е наред, а всъщност да знае, че шоуто много скоро ще приключи шокиращо. Съдебните заседатели внимателно изслушваха свидетелите. Адвокатите си водеха бележки, преглеждаха документи и се редуваха да разпитват свидетелите. Съдия Гантри ръководеше заседанието сериозно и от време на време отсъждаше относно възраженията на адвокатите. Стенографката протоколираше всяка дума. Секретарките подреждаха документите, които им се предоставяха, и поддържаха реда. Зрителите наблюдаваха всичко, увлечени от съдебната драма. Обвиняемият Пийт Дъфи седеше с безизразно лице, заобиколен от адвокатите си.
Джак Хоугън и екипът на обвинението наистина изглеждаха поизморени, но Тео не усещаше прекалена самоувереност от другата страна на съдебната зала. Всичко изглеждаше нормално, както може да се очаква на голям процес.
Последният свидетел за деня беше банкер. Джак Хоугън му зададе поредица от въпроси за заемите на Пийт Дъфи и за финансовото му положение в опит да докаже, че обвиняемият е имал отчаяна нужда от средства. Следователно - от сумата от застраховката „Живот“ на съпругата си. Следователно имаше мотив за убийството. Част от показанията бяха неразбираеми за Тео и на него доста му доскуча.
Докато слушаше, Тео наблюдаваше съдия Гантри и изпитваше смесица от тъга и гняв. Натъжи се, защото съдията ръководеше важен процес и си мислеше, че всичко върви добре. Нямаше представа колко сериозни неприятности го очакват. Тео се ядосваше, защото процесът всеки момент щеше да се провали и Пийт Дъфи отново щеше да се измъкне от обвинението в убийство. Не се съмняваше, че полицията претърсва всеки сантиметър от Уиксбърг, за да намери Боби, но времето минаваше и катастрофата надвисваше необратимо. И какво щеше да стане, ако го намерят? Можеха ли да го арестуват, да го домъкнат в съда и да го принудят да свидетелства? Беше малко вероятно.
Съдия Гантри закри заседанието в пет и петнайсет и изпрати заседателите да се прибират. Тео и Айк си поговориха пред съдебната палата. От другата страна на моравата Амар Чийп пушеше цигара, говореше по мобилния си телефон и измерваше Тео с гневен поглед. Айк обеща на племенника си да му се обади, ако научи нещо, и Тео си тръгна. Позаобиколи на път за кантората. Заключи вратата си, легна на пода и разказа на Джъдж колко ужасно се развиват нещата. Както винаги, Джъдж го слушаше внимателно, гледаше го със сериозните си очи, вярваше на всяка негова дума и беше готов да му помага. Винаги е добре да поговориш с някого, дори да е куче.
Госпожа Буун провеждаше късна среща в кабинета си. Господин Буун беше на горния етаж, пушеше лулата си и редактираше обемист документ.
- Имаш ли минутка, татко? - прекъсна го Тео.
- Ами, разбира се. Какво те мъчи?
- Няма да повярваш, но Боби Ескобар е избягал.
Господин Буун зяпна. Тео му разказа историята докрая, сподели дори факта, че знае номера на мобилния телефон на Боби.
Беше вторник и семейство Буун извървяха пеша няколкото пресечки до приюта на Хайланд Стрийт, за да посетят бездомните. Както винаги, Тео помагаше на опашката за храната, сервираше зеленчукова супа и сандвичи на хората, които нямаше къде другаде да отидат. Много от лицата му бяха познати - тъжни хора, изгубили всичко, които някак оцеляваха без дом. Спяха по пейките в парка и под мостовете, в евтини палатки в горите наоколо. Ровеха в кофите за смет и просеха по улиците. По-големите късметлии, общо петдесетина, живееха в приюта, ала повечето се хранеха бавно, а после си тръгваха и мракът ги поглъщаше. Някои пиеха и пушеха твърде много. Имаше и душевноболни. Доброволният труд в приюта неизменно напомняше на Тео какъв голям късметлия е.
След като поднесоха храна на всички, Тео, родителите му и другите доброволци вечеряха набързо в кухнята. Някои се заеха да мият съдовете и да прибират остатъците от вечерята. Семейство Буун се пръснаха. Госпожа Буун се оттегли в стаичката си за срещи с клиенти. Господин Буун се настани в ъгъла, за да прегледа здравните осигуровки на една възрастна двойка.
Тео обучаваше един четвъртокласник по математика, когато мобилният му телефон завибрира. Беше Хулио. Тео се извини и излезе навън да говори. Хулио му обясни, че току-що е разговарял с Боби. Криел се в ябълкова градина, далече от града, в стар склад, където живеели и други нелегални работници. Полицаите се отбили веднъж, но работниците успели да избягат. Боби се канел да си уреди транспорт за Тексас, откъдето щял да прекоси границата и да се отправи към къщи.