- Каза ли му, че трябва да остане и утре да даде показания? - попита Тео, но вече знаеше отговора.
- Не, Тео, не му казах. Боби го няма.
По-късно, когато се прибраха у дома и Тео се готвеше да си ляга, той разказа на родителите си за телефонното обаждане.
- Е, утре ще бъде интересен ден в съда - отбеляза баща му.
- Мисля, че трябва да съм там - отговори Тео.
Колкото и да си повтаряше, че процесът не го интересува и пет пари не дава какво ще се случи, не можеше да отрича истината.
- И защо? - попита майка му.
- Стига, мамо, защо не признаеш, че ти, татко и всеки друг адвокат в града си умират от желание да са в съда, когато Джак Хоугън ще е принуден да обяви, че основният му свидетел е изчезнал? Страшна драма! Клифърд Нанс ще обезумее, ще се развилнее и ще настоява за прекратяване на делото. Ще се разрази голяма борба, всички ще са шокирани от случилото се. Сигурен съм, че искаш да го гледаш.
- Много съм заета утре, Теди, ти също. Достатъч- но пропусна от училище...
- Знам, знам, но в училище е скучно. Мисля да прекъсна.
- Сигурно ще ти е трудничко да влезеш да учиш право, ако не си завършил дори прогимназия - мъдро отбеляза баща му.
- Лека нощ - каза Тео вече на път за стълбите, следван по петите от Джъдж.
Заключи се в стаята си, изтегна се на леглото и зарея поглед в тавана. Оставаше му само един ход и той го бе обмислял цял следобед. Трябваше да изпрати на Боби есемес - последна и отчаяна молба да постъпи правилно. Беше убеден, че може да го направи, без да го спипат. Боби нямаше да каже на никого, всъщност той сигурно в момента обикаляше страната, сврян в каросерията на някой камион с ябълки на път за Тексас. Или пък не. Може би още се криеше и единственото средство за връзка с него беше мобилният му телефон.
Тео отвори лаптопа си и написа съобщение: Здрасти, Боби, Тео е. Процесът почти приключи. Утре е много важен ден. Имаме нужда да дойдеш. Ще си в безопасност и ще се представиш страхотно в съда. Моля те, върни се. Твой приятел, Тео.
Извади испанския си речник и се зае да превежда. Госпожа Моник все повтаряше, че начинаещите в езика грешат, като превеждат дума по дума, но в момента Тео нямаше избор. Половин час се занимава със съобщението, сигурен, че е пълно с грешки, после го написа на мобилния си телефон. Поколеба се, защото знаеше, че върши нещо нередно, но въпреки това го изпрати.
Цял час се мята в леглото и накрая заспа.
21
Тео се събуди добре отпочинал и готов за деня. Под душа си помисли за Боби, но някак си прогони мисълта за процеса.
Докато се обличаше, се замисли за Джак Хоугън, но някак си прогони мисълта за процеса.
Докато приготвяше две купи с корнфлейкс, се замисли за Пийт Дъфи, но някак си прогони мисълта за процеса.
Докато отиваше с колелото си към училище, пресече главната улица и видя в далечината съдебната палата, но някак си прогони мисълта за процеса.
Докато слушаше госпожа Моник да обяснява за испанските прилагателни, се замисли за есемеса си до Боби. Разбира се, не беше получил отговор. Но някак си прогони мисълта за процеса.
Докато седеше в часа по геометрия и си мечтаеше за предстоящия лагер в планината, някой почука на вратата и рязко я отвори. Госпожа Гладуел влезе с мрачно лице и без да обърне внимание на госпожа Гарман, впери поглед в Тео и каза:
- Тео, ела с мен, моля те.
Сърцето и дробовете му замръзнаха, а коленете му омекнаха, докато вървеше към вратата. Отпред в коридора го чакаха полицаите Бард и Снийд. Никой от двамата не се усмихваше, затова ръцете и китките на Тео също замръзнаха в очакване на белезниците.
- Току-що разговарях със съдия Хенри Гантри, който веднага иска да се срещне с теб в кабинета си - каза госпожа Гладуел. - Изпратил е двама полицаи да те заведат до съда.
Тео не можеше нито да мисли, нито да говори, единственото, което можеше, бе да стърчи като уплашено момченце, което много иска да дойдат мама и татко.
- Разбира се - отрони накрая. - Какво става?
О, прекрасно знаеше какво става. Бяха засекли двете му съобщения до Боби и сега щяха да го обвинят в опит да повлияе на свидетел. Съдия Гантри щеше да беснее. Клифърд Нанс щеше да настоява за арест. Свършено беше с живота му. Очакваше го изправителното училище.
- Да тръгваме - подкани го Бард.
Поведоха го по коридора като осъден на смърт към електрическия стол или към газовата камера, или към наказателната рота. Тео нерядко се озадачаваше колко бързо се разпространяват клюките в прогимназията на Стратънбърг, затова не беше толкова учуден, когато няколко любопитни учители застанаха на прага на кабинетите си, за да гледат. В главното фоайе няколко ученици от седми клас подреждаха рисунки върху ин- формационното табло. Прекратиха работа, за да зяпат как отвеждат арестанта. До тротоара чакаше черно-бяла полицейска кола с всичките емблеми, надписи, лампи и антени.