- Скачай на задната седалка - каза Снийд.
Тео се качи и се смъкна надолу. Едва виждаше през прозореца, когато колата потегли, но успя да хвърли поглед назад към училището. Десетки ученици бяха застанали по прозорците и наблюдаваха как отвеждат Теодор Буун, за да се изправи пред яростта на наказателната съдебна система.
След няколко минути пълно мълчание той попита:
- Е, какво става, момчета?
Бард, който шофираше, отговори:
- Съдия Гантри ще ти обясни всичко.
- Може ли да се обадя на нашите?
- Разбира се - отговори Снийд.
Тео обаче се обади на Айк, който вдигна веднага.
- Здрасти, татко, аз съм, Тео. Виж, пътувам към съда, за да се срещна със съдия Гантри.
- Добре, аз съм пред съдебната зала - отговори Айк. - Има почивка. Съдебните заседатели още не са се върнали. Нищо не се е случило в залата, но подозирам, че Джак Хоугън най-накрая е признал, че Боби Ескобар е изчезнал. Положението е доста напрегнато.
Аз ли не знам.
- Ами ще пристигна след минутка. Най-добре кажи на мама.
- Окей.
Паркираха зад съдебната палата и влязоха през зад- ната врата. За да избегнат всички, се качиха с асансьора до втория етаж и бързо се запътиха към чакалнята пред кабинета на съдия Гантри. Беше пълна с адвокати. Джак Хоугън и хората му, а също и целият екип на защитата бяха там. Хоугън и Клифърд Нанс стояха в ъгъла и шепнешком обсъждаха нещо адски важно. Всички спряха да си говорят и впериха поглед в Тео, който последва двамата полицаи към голямата врата.
Вътре съдия Гантри чакаше сам. Освободи Бард и Снийд и поздрави Тео. Не изглеждаше особено ядосан, само напрегнат.
- Извинявай, че те безпокоя така, Тео, но изникна нещо важно. Оказва се, че Боби Ескобар е изчезнал. Знаеш ли нещо по въпроса?
В този момент Тео не беше сигурен кое е правилно и кое не, но не можеше да промени стореното. Освен това имаше доверие на съдия Гантри.
- Да, господин съдия - отговори Тео. - Братовчед му Хулио Пеня ми се обади към полунощ в понеделник и ми съобщи, че току-що е разговарял с Боби, който напуснал мотела и се криел.
- Значи знаеш за това от понеделник, така ли?
- Да, господин съдия. Не бях сигурен как да постъпя. Аз съм още дете.
- Каза ли на родителите си?
- Казах на Айк вчера сутринта, а на нашите - вчера следобед. Надявахме се да намерят Боби Ескобар и всичко да се подреди.
- Е, не са го намерили. Имаш ли представа къде е той?
- Снощи Хулио пак ми се обади и ми каза, че Боби се крие в ябълкова градина някъде край Уиксбърг, че планира да се върне в Тексас и да премине границата. Хулио ми звънна и ми го съобщи.
Съдия Гантри свали очилата си и разтърка очи. Седеше зад огромното си бюро по риза и вратовръзка. Тео седеше на стол срещу него, а стъпалата му едва Докосваха пода. Чувстваше се много дребничък.
- Има и още нещо - добави той и извади мобилния си телефон. Намери двата есемеса до Боби и подаде телефона си през бюрото.
Съдия Гантри прочете есемесите и сви рамене.
- На испански са. Ти ли ги написа?
- Помогнаха ми да преведа първото, но второто го написах сам.
- Какво пише?
- Само обяснявам на Боби, че днес е важен ден, че има нужда от него в съда, че ще се справи добре и ще бъде в безопасност. Това е. Не се опитвам да повлияя на свидетел, честна дума.
Съдия Гантри отново сви рамене и плъзна телефона обратно по бюрото.
- Впечатлен съм от испанския ти.
Тео грабна телефона си и усети как цялото му тяло се отпуска. Значи няма да има белезници, така ли? Няма да има затвор? Няма да му крещят, задето е изпратил есемеси на основен свидетел? Пое си дълбоко дъх и успя да издиша докрай. Възелът в корема му се поотпусна.
- Той отговори ли ти някак?
- Не, господин съдия.
- Говорил ли си с Хулио днес сутринта?
- Не, господин съдия.
- Е, изглежда, пак ще анулирам процеса. Джак Хоугън описа показанията на Боби пред съдебните заседатели във встъпителните си думи, а сега хлапето го няма. Не мога да повярвам, че полицията е допуснала да им се изплъзне.
- Трудно е за вярване - каза Тео, но само защото не се сещаше какво друго да каже.
- Ти по-добре остани тук, в случай че той реши да се обади. Освен ако не искаш да се върнеш в час, разбира се.
- Ще остана.