Последва превод на испански и Боби успя да се усмихне бегло.
***
Новината, че свидетелят е намерен, отекна в съдебната палата и в правните кантори в центъра на града. В три следобед се събраха още повече зрители. Тео и Айк имаха превъзходни места два реда зад масата на обвинението, където към тях се присъедини Уудс Буун, който беше успял някак си да се откъсне от спешната работа в кантората. Тео се озърна и забеляза много местни адвокати да се провират между редовете в търсене на място.
Въведоха Пийт Дъфи. Изглеждаше пребледнял и объркан. Поговори с Клифърд Нанс, който беше видимо разстроен и нервен. Нямаше и следа от самоувереността, която Тео беше видял само преди час.
Приставът призова към ред в залата и след няколко секунди хората се успокоиха. Всички места бяха заети и хората се подредиха покрай стените на съдебната зала. Съдия Гантри зае мястото си и нареди на пристава да доведе съдебните заседатели. Когато те се настаниха, той ги погледна и се зае да им обяснява:
- Госпожи и господа съдебни заседатели, извинете за забавянето. Знам, че е неприятно с часове да чакате юристите и мен да решим проблема, но това е обичайно за един съдебен процес. Така или иначе, вече сме готови да продължим. Щатът ще призове още един свидетел, господин Боби Ескобар, който не говори английски. Затова ще използваме услугите на заклет съдебен преводач. Казва се Мария Олива. И преди съм работил с нея, много е добра и ще се закълне да казва истината точно като свидетеля. Малко странно е да се дават показания по този начин, но нямаме друг избор. Преди време прочетох някаква статия за федерален съд в Ню Йорк, където използвали заклети преводачи на повече от трийсет езика. Явно ние имаме късмет, езиците са само два. Все пак ще изслушаме показанията малко по-бавно и няма да пришпорваме процедурата. Моля ви за търпение и внимание. Готови ли са адвокатите да продължим?
Джак Хоугън и Клифърд Нанс кимнаха.
Мария Олива се приближи до свидетелското място. Приставът извади Библия и тя сложи лявата си длан върху нея. Приставът каза:
- Заклевате ли се да превеждате показанията вярно и точно с цялото си старание?
- Заклевам се.
- Господин Хоугън, можете да призовете следващия си свидетел - каза съдия Гантри.
Хоугън стана и каза:
- Щатът призовава Боби Ескобар.
Отвори се странична врата и от нея се появи Боби, който вървеше след друг съдебен пристав. Без да обръща внимание на зрителите, адвокатите и обвиняемия, той закрачи доста уверено към свидетелското място. Не за пръв път идваше тук. Седмица по-рано, преди началото на процеса, Джак Хоугън беше довел Боби в съдебната зала и го беше подложил на дълга и изморителна репетиция. Беше го обстрелвал с въпроси. Мария беше превеждала. Един млад прокурор беше влязъл в ролята на Клифърд Нанс и дори беше успял да се разкрещи на Боби. Нарече го лъжец! Отначало Боби беше разстроен и неуверен, но към края на деня започна да разбира същината на процедурата и особено на безмилостния кръстосан разпит.
След края на репетицията Джак Хоугън беше сигурен в свидетеля си. Боби обаче не беше толкова уверен.
Закле се да казва истината и зае мястото си. Мария седна на сгъваем стол до него, също с насочен към лицето ѝ микрофон. Залата притихна. Съдебните заседатели чакаха.
Тео никога не беше усещал толкова силно напрежение.
Хоугън започна с бавни и лесни въпроси. Боби беше на деветнайсет години и беше живял с леля си и с нейното семейство. Беше от Ел Салвадор, а в Съединените щати пребиваваше по-малко от година. Беше преминал нелегално границата, за да си търси работа. У дома имаше семейство - родители и трима по-малки братя, които бяха бедни и гладни. Боби не искал да заминава от родината си, но нямал избор. Когато пристигнал в Стратьнбърг, си намерил работа на голф игрището в „Уейвърли Крийк“, където косеше тревата и се грижеше за поддръжката. Печелеше седем долара на час. Опитваше се да научи английски, но му беше трудно. Беше напуснал училище четиринайсетгодишен.
Относно въпросния ден: било четвъртък, облачен и ветровит ден, затова на игрището нямало много хора. В единайсет и половина Боби и колегите му се запътили към бараката зад голф игрищата за трийсет- минутната си обедна почивка. Както често правел, Боби се отделил от другите и отишъл на любимото си място под няколко дървета. Предпочитал да се храни сам, защото така имал време да мисли за близките си и да каже молитвите си.