- Мислех, че винаги приключва заседанията в пет - отбеляза Уудс, но пък той рядко влизаше в съдебна зала.
- Зависи - поясни Тео като опитен адвокат.
Пийт Дъфи стана да се поразтъпче. Изглеждаше крехък и слаб, а раменете му бяха увиснали. Всичките му адвокати бяха начумерени. Омар Чийп и Пако, които седяха на първия ред зад защитата, се скупчиха край Клифърд Нанс. Малцина излязоха от съдебната зала, защото никой не искаше да изгуби мястото си.
В пет и половина съдия Гантри се върна на мястото си, но само за кратко. Обясни, че двама съдебни заседатели не се чувстват добре и тъй като денят и бездруго е доста напреднал, съдът се разпуска до девет на следващата сутрин. Удари с чукчето си и изчезна. Двама полицаи изведоха Боби от залата.
Тео допускаше, че ще го заведат на сигурно място и ще бдят зорко над него през цялата нощ.
Докато зрителите бавно напускаха залата, господин Буун каза:
- Айк, тази вечер ще си поръчаме китайска храна. Защо не дойдеш на вечеря, да поговорим за процеса.
Айк вече клатеше глава.
- Благодаря, но...
- Хайде, Айк - примоли се Тео. - Искам да те питам много неща.
Айк рядко отказваше на любимия си племенник.
24
Кухненската маса беше отрупана с картонени чинии, салфетки и кутии от пилешко чоу миен, скариди в сладко-кисел сос, пържен ориз и яйчени ролца от любимия ресторант на Тео „Златният дракон“. Айк ядеше с вилица, Тео също предпочиташе вилицата, но майка му настояваше да се храни с пръчици. Джъдж обаче лапаше като всяко куче и набързо изгълта две яйчени ролца.
- Според показанията, които изслушах - започна Айк, съдебният лекар не е намерил по тялото на Майра Дъфи нищо от кожените ръкавици за голф. Никакво парченце, влакънце от подплатата, нищо. Теорията е, че Пийт старателно е изтрил всичко с хавлиена кърпа или нещо друго, преди да напусне местопрестъплението. Лявата ръкавица, която е носел по време на игра, била по-стара и протрита, затова успели да извлекат ДНК от потта, която е попила. На дясната ръкавица няма нищо, вероятно защото е чисто нова. Сложил я е, докато души жена си, после я е свалил.
- ДНК-то съвпада ли с това на Пийт Дъфи? - попита госпожа Буун.
- Разбира се, иначе защо изобщо да си правят труда? Разполагаме с очевидец, който обясни всичко на съдебните заседатели.
- Значи съдебният лекар няма да дава отново показания? - попита господин Буун.
- Не знам. Днес беше в залата и господин Хоугън може да го извика на свидетелското място утре. Аз със сигурност бих го направил, за всеки случай. Показанията му ще придадат повече тежест на думите на Боби.
- Как се справи Боби като свидетел? - попита госпожа Буун.
- Доста впечатляващо - отвърна Айк.
- Много убедително - добави господин Буун.
- Тео? - попита тя.
Не се случваше често да помолят Тео да изкаже правно мнение пред група възрастни, които познаваха закона много по-добре от него, затова той преглътна мъчително, търсейки думите.
- Мисля, че на съдебните заседатели им трябваха няколко минути да свикнат с превода, на мен също. Испанският звучи много бързо, но сигурно всеки език звучи така, ако не го знаеш.
- Нали твоят испански е много добър? - прекъсна го Айк.
- Не толкова. Отначало не разбирах. Но след няколко въпроса свикнах. Преводачката Мария е много добра. Очевидно господин Хоугън беше репетирал с нея и с Боби. Въпросите му бяха кратки и по същество, а отговорите на Боби също бяха кратки и конкретни. Все се питах: какво ще спечели, ако излъже? Защо съдебните заседатели да не повярват на всяка негова дума? И мисля, че те му повярваха.
- О, повярваха му - каза господин Буун. - Наблюдавах израженията им. Не пропускаха нищо и повярваха на всичко. Пийт Дъфи ще бъде осъден.
- Какво ще стане утре? - попита Тео.
- Ще е грозна картина - отговори Айк. - Клифърд Нанс ще нападне Боби точно както направи във встъпителната си реч. Ще се разграчи по въпроса за нелегалната имиграция и ще обвини Боби, че е сключил сделка с прокуратурата - показанията му срещу Дъфи в замяна на обещание да не го депортират. Опасявам се, че денят се очертава труден за Боби.
Тео отново преглътна мъчително и каза:
- Мисля, че трябва да съм там.
И двамата му родители едва не се задавиха, докато се надпреварваха кой да говори пръв.
- Боя се, че няма да стане, Тео - отговори остро майка му. Обикновено тя беше малко по-бърза.
- Пропусна училище в понеделник и почти целия ден днес - каза баща му. - Стига толкова.
Тео знаеше, че има моменти, когато е добре да по- натиснеш малко, и други моменти, когато така само ще влошиш нещата. Сега беше време да отстъпи. Знаеше, че няма да спечели. Най-добре беше да приеме поражението си с известно достойнство.