- Пийт Дъфи ще се съгласи ли да се признае за виновен? - попита Тео.
- Още не знам. Подозирам, че е прекарал много дълга нощ в ареста. Клифърд Нанс е склонен да сключи споразумение и при последния ни разговор беше решил да препоръча на Пийт да го приеме. Всичко друго е за предпочитане пред това да си осъден на смърт и да чакаш екзекуцията си.
- Харесва ми, господин съдия - каза Тео. - Със смъртното наказание свързвам серийните убийци и терористите, наистина отвратителни хора. Не човек като Пийт Дъфи.
- Убийството си е убийство.
- Така е, но Пийт Дъфи няма отново да извърши убийство, нали?
- Съмнявам се. Значи ти подкрепяш споразумението, така ли?
- Да, господин съдия. И бездруго имам някои резерви по отношение на смъртното наказание. С това споразумение извършителят ще бъде наказан и справедливостта ще възтържествува.
- Добре. Адвокатите пристигат след няколко минути. Искам да седнеш на мястото си ето там и да не се месиш. Нито думичка, ясно?
- Разбира се, но един истински съдебен помощник дали ще се крие в ъгъла?
- Значи искаш да седнеш на масата?
- Естествено.
- Съжалявам. Имаш късмет, че изобщо си тук.
- Да, господин съдия. Благодаря ви.
25
Въздухът се изпълни с напрежение, когато адвокатите влязоха в стаята. Неколцина погледнаха към Тео в ъгъла, но явно никой не даваше пет пари за него. В момента ги вълнуваха много по-неотложни проблеми. Наобиколиха дългата маса, отвориха куфарчетата си, извадиха документи и бележници и се настаниха. Съдия Гантри зае мястото си начело, а стенографката седна до него. От едната страна бяха Джак Хоугън и прокурорите. От другата седяха Клифърд Нанс и неговият екип. Пийт Дъфи не присъстваше.
- За протокола - каза съдия Гантри и стенографката започна да натиска клавишите си.
- Господин Нанс, предложението е същото като снощи. Господин Дъфи взе ли решение?
Клифърд Нанс имаше вид на човек, който не е спал цяла седмица. Обличаше се със скъпи костюми и винаги беше самото олицетворение на преуспял адвокат по наказателни дела, но сега вратовръзката му беше накриво, а ризата - смачкана.
- Господин съдия - поде той, - срещнах се с клиента си в полунощ и в шест часа тази сутрин. Накрая той се съгласи да се признае за виновен и да приеме споразумението.
- Господин Хоугън, подготвили ли сте текста на споразумението?
- Да, господин съдия. - Един от помощниците на Хоугън извади спретната купчинка листове и всеки получи копие. - Съвсем просто и ясно, господин съдия.
Тео и преди беше чувал тези думи. Всъщност според баща му, когато един адвокат каже, че нещо е „просто и ясно“, най-добре бъди нащрек. Защото всъщност текстът е доста сложен.
Адвокатите бавно прочетоха споразумението. Беше само две страници и наистина беше просто и ясно.
- Обвиняемият се признава за виновен по обвинение в убийство и получава доживотна присъда без право на замяна - обяви съдия Гантри. - Освен това се признава за виновен за бягство от правосъдието и получава присъда от две години, която ще излежава едновременно с доживотната.
- Точно така, господин съдия - съгласи се Хоугън.
- Реших да одобря това споразумение. Доведете обвиняемия.
Заместник-прокурорът пристъпи към вратата, отвори я и кимна на някой в чакалнята. Влезе униформен служител, следван от Пийт Дъфи, след който вървеше още един полицай. Не носеше белезници. Беше облечен с обикновен тъмен костюм. Странното беше, че изглеждаше спокоен и дори се опита да се усмихне на съдия Гантри. Малко преди да седне до Клифърд Нанс, той огледа стаята и забеляза Тео. Усмивката му се стопи. Тялото му се скова. После направи няколко крачки към ъгъла.