Айк също не умираше от удоволствие, но двайсет и пет хиляди бяха повече, отколкото имаше преди месец. Два дни преди това по време на една среща, на която Тео не беше поканен, Айк проведе спор с брат си и с Марсела за подялбата на парите. Настояваше за повече за себе си и за Тео и по-малко за Боби. Те обаче не отстъпиха.
Началникът на полицията Макинтош попита Айк:
- Съгласен ли сте, господин Буун?
- Разбира се - отговори Айк. Беше му омръзнало да спори.
- А ти, Тео? - попита Макинтош.
- Разбира се - отговори Тео, макар че всъщност нямаше право на глас.
В тясната пресечка зад кантората Омар Чийп и Пако се бяха смъкнали надолу на седалките в един пикап четири по четири. На таблото имаше включен приемник. Двамата слушаха разговора на семейство Буун с шефа на полицията и недоумяващо клатеха глави.
- Вече сме сигурни - каза Омар. - От самото начало подозирахме хлапето, а Пийт знаеше, че то и оная откачалка чичо му са били на летището. Всичко е ясно.
- Но е твърде късно, нали? - попита Пако.
Омар се ухили и отговори:
- Пако, Пако, още ли не си разбрал, че никога не е твърде късно за отмъщение?