- Е, покорихте ли столицата?
Тео въздъхна тежко, сякаш беше на края на силите си, и каза:
- Тази вечер ще гледаме документален филм в „Нюзеум“. Утре ще се качим на върха на обелиска, после ще посетим военните мемориали. В неделя ще бъдем в Капитолия, Белия дом и Мемориала на Джеферсън, а в понеделник мисля, че ще бъда готов да се прибера у дома.
- Ама се забавляваш, нали?
- Естествено, много. В театър „Форд“ беше адски готино. В Мемориала на Линкълн също. Засече ли някъде Пийт Дъфи?
- Ще посетите ли Мемориала на загиналите във Виетнамската война?
- Да, в програмата е.
- Е, когато отидете, потърси името на Джоел Фър- нис. Отраснахме заедно и завършихме гимназия по едно и също време. Той беше първият от окръг Стратън, който загина във Виетнам през шейсет и пета година. Има още четирима, имената им са върху паметника пред съдебната ни палата. Сигурно си ги виждал.
- Да, непрекъснато ги виждам. Учихме за тази война, но, да ти призная, изобщо не я разбирам.
- Аз също. Беше национална трагедия. - Айк отпи от кафето си и за миг зарея поглед надалече.
- Видя ли Пийт Дъфи? - отново попита Тео.
- О, да - сепна се Айк и се озърна, да не би да ги чува който не трябва.
В радиус от десетина метра нямаше никого. Тео огледа просторното фоайе и мерна господин Маунт в другия край.
- Дебнех на станция „Джудишъри Скуеър“ - продължи Айк, - на две спирки преди „Метро Сентър“, където сте се качили вчера. Не видях никой с позната външност. Влакът пристигна в четири и четиресет и пет. Осем вагона. Качих се в третия, огледах се макси- мално бързо, но не забелязах никого. На станция „Метро Сентър“ се преместих в четвъртия вагон. Никой. На станция „Фарагът Норт“ се преместих в петия вагон и... бинго! Беше претъпкано, както ме предупреди, затова бавно се приближих към един мъж, който приличаше на Пийт Дъфи. Беше се скрил зад вестника, но аз успях да видя лицето му. Не вдигаше поглед, не се озърташе, беше потънал в своя свят. Отдръпнах се и останах скрит в тълпата. Щом приближихме станция „Тенлитаун“, той сгъна вестника и се изправи. Когато влакът спря, слезе. Последвах го чак до малък жилищен блок на Четиресет и четвърта улица. Той влезе вътре. Сигурно тайната му квартира е там.
- Защо се крие във Вашингтон, а не в Мексико или в Австралия?
- Защото всички очакват да е избягал там. Често най-трудно намираме някой, който е точно пред очите ни.
- Гледах филм за един човек, който бягаше от ФБР и си беше направил всякакви пластични операции. Според теб Дъфи прибегнал ли е до нещо такова?
- Не, но определено е променил цвета на косата си и си е пуснал мустаци. Носи очила, които са фалшиви. Наблюдавах го как чете вестника - не гледаше през стъклата, а надничаше над тях.
- Но какво търси тук?
- Не знам, най-вероятно си чака новите документи - шофьорска книжка, акт за раждане, карта за социална осигуровка, паспорт. Във Вашингтон има много добри фалшификатори, има нелегални ателиета, където могат да ти направят всякакви наглед редовни документи. Не е лесно да напуснеш страната като беглец, но още по-трудно е да влезеш в друга държава без надеждни документи. Освен това сигурно е близо до парите си. Може би има един-двама приятели, които му помагат да подготви бягството си. Не знам, Тео, но се обзалагам, че не смята да стои тук дълго.
- Добре, чичо, ти си възрастният. Какъв е планът?
- Ами трябва да действаме бързо. Полетът ми е утре на обед, затова си мисля да стана рано и да се върна в метрото. Ще се опитам да го засека на станция „Тенлитаун“ и да го проследя, да видя какво ще прави през деня. Много ще внимавам, защото, ако заподозре нещо, пак ще изчезне. После ще се кача на самолета и утре вечер ще съм в Стратънбърг. Чувал ли си за една компютърна програма, която се казва „Фъзифейс“?
- Не, каква е?
- Сваляш си я, струва стотина долара, и сравняваш снимки на лица, за да идентифицираш онзи, когото търсиш. Ще намеря стара снимка на Пийт Дъфи, да речем, от архивите на вестника и ще я сравня с лицето от твоето видео. Ако съвпаднат, веднага се обаждам в полицията. Всеки четвъртък играя покер с едно пенсионирано ченге на име Слатс Стилман, възрастен мъж, който още е много близък с шефа на полицията. Мисля да поговоря със Слатс, да го помоля за съвет. Допускам, че полицията ще се задейства бързо. С малко късмет за броени дни ще арестуват Дъфи. И ще го върнат в Стратънбърг за нов процес.
- Голям процес, нали?
- Точно като предишния, само че този път ще го обвинят в бягство и опит за укриване от закона. Спукана му е работата, Тео, а ти ще си герой.
- Не искам да съм герой, Айк. Все си мисля за Омар Чийп, за Пак и за другите бандити, които работят за Пийт Дъфи. Сигурен съм, че още се навъртат из града. Не искам името ми да се споменава.