- Не се безпокой, ще действаме внимателно.
- Ако има голям процес, Боби Ескобар ще трябва да свидетелства, нали?
- Разбира се. Той е основният свидетел. Още е в града, нали?
- Така мисля, обаче... Последния път, когато говорих с Хулио, всички живееха заедно в един апартамент и чакаха документите си от имиграционната служба.
- Боби още ли работи на голф игрището?
- Така ми се струва. Това ме притеснява, Айк.
- Виж, Тео, сигурен съм, че полицията ще действа много предпазливо с Боби. Без него обвинението е доста неубедително, затова полицията ще го охранява. Не бива да допускаме престъпниците да влияят върху правосъдната ни система. Хайде де, ти си половин адвокат, знаеш колко е важно да се провеждат справедливи съдебни дела. Съдия Гантри ще води процеса и ако надуши, че има заплахи към някой свидетел, ще разпердушини Дъфи и шайката му. Време е да ускорим нещата.
Тео подозираше, че нетърпението на Айк да пипне Дъфи и да защити идеята за справедлив процес е свързана донякъде с обявената награда от сто хиляди долара.
- Трябва да тръгвам - каза Тео. - Утре действай внимателно.
- Няма да ме надуши, Тео. Ти не ме позна, нали?
- Не, изглеждаш супер, почти като истински адвокат.
- Е, благодаря ти. А за утре съм си приготвил друга дегизировка, след което се връщам към стария си гардероб.
- Благодаря ти, че дойде, Айк.
- За нищо на света не бих пропуснал този шанс. Не съм се вълнувал толкова, откакто излязох от затвора.
- Ще се видим по-късно.
- Пази се и се забавлявай, момчето ми. Добра работа си свършил.
Докато се качваше с асансьора към стаята си, Тео се запита дали постъпва правилно. Чудесно беше, че отново ще изправи престъпник пред закона, но сигурно щеше да се наложи самият той да плати някаква цена. Дали да не позвъни на родителите си и да им съобщи? Обаждането му сигурно щеше да ги разтревожи. Би трябвало да си прекарва страхотно на екскурзията, а не да се прави на детектив и да преследва убиец. Той имаше доверие на чичо си. Айк винаги знаеше как да постъпи.
***
Рано в събота сутринта Тео, съквартирантите му и още четиресет други ученици слязоха от автобусите близо до Националната алея и се отправиха към Паметника на Джордж Уошингтън. Когато го наближиха, господин Маунт започна лекцията си. Обясни им, че този обелиск, издигнат в памет на първия президент, е изграден от мрамор и гранит.
Висок сто и седемдесет метра, той все още беше най-високият обелиск в света. Когато бил завършен през 1884 г., бил най-високата конструкция и запазил рекорда си до 1889 г., когато приключило строителството на Айфеловата кула. Издигането на обелиска започнало през 1848 г. и първите четиресет и пет метра били построени за шест години. После по някаква причина, включително недостиг на средства и Гражданската война, работата по монумента била прекратена за двайсет и три години.
Тео не знаеше дали и с другите ученици е така, но след два дни непрестанни уроци по история датите и цифрите започваха да се сливат в съзнанието му.
Събраха се в основата на паметника, чакаха на опашка близо час, после влязоха във фоайето на приземния етаж. Един дружелюбен разпоредител ги насочи към асансьора и заключи вратата. След седемдесет секунди излязоха на площадката за наблюдение, която беше на сто и петдесет метра над земята. Гледката беше зашеметяваща. На запад се намираха Огледалното езеро и Мемориалът на Линкълн. На изток беше величественият Капитолий. На югоизток беше „Смитсониън“ и цяла редица правителствени сгради. Под площадката имаше музей, пълен с още повече история. След два дълги часа учениците бяха готови да продължат към другите обекти. Спуснаха се с асансьора и излязоха от фоайето.
В единайсет и четиресет и шест Тео получи есемес от Айк.
Няма следа от Дъфи. Сигурно в събота има друг график. На летището съм, тръгвам си. Ще се видим у дома.
5
Госпожа Буун взе Тео от училището в понеделник следобед. По време на десетминутното пътуване до къщи тя настоя да узнае всички подробности от екскурзията до Вашингтон. Тео беше изморен - почти не беше спал в неделя през нощта, защото Уди и Арън играха на някаква глупава игра с цел да проверят кой може да будува до сутринта. Не беше спал и в автобуса, защото там имаше много щипане, шамари, силна музика, смехове и, разбира се, пръцкане - така че нямаше какво толкова да разкаже на майка си. Обеща да ѝ направи пълен отчет, след като се наспи. У дома тя му приготви сандвич с печено сирене и го попита кога за последен път си е вземал душ. Май в петък или в събота, не беше много сигурен за деня, и госпожа Буун му нареди да се изкъпе, след като се наобядва. Докато Тео беше под душа, тя тръгна за кантората.