Тео Буун нямаше навика да спи през деня. Дори когато беше смъртно уморен, все трябваше да ходи някъде. В крайна сметка, беше понеделник следобед и трябваше да се види с Айк. Невинаги очакваше тези посещения с нетърпение, но днес беше различно. Предстоеше им важна работа.
Айк беше успял да пусне няколко снимки на Пийт Дъфи през „Фъзифейс“ и Тео бързаше да узнае какво е установил.
Завари предишния Айк - никакви тъмни костюми, бели ризи и лъснати кожени обувки. Носеше обичайните си протъркани джинси, избеляла тениска и сандали. Боб Дилън пееше тихичко от стереоуредбата, когато Тео и Джъдж хукнаха нагоре по стълбите към разхвърляния му кабинет. Айк беше превъзбуден и цели петнайсет минути показва на Тео различните снимки на Пийт Дъфи на лаптопа си. Програмата „Фъзифейс“ анализираше всеки сантиметър от лицето на Дъфи от старите снимки, които Айк беше намерил, и ги сравняваше със стоп кадър от видеото на Тео. Изводът: шансът това да е Дъфи беше осемдесет и пет процента. Тео и Айк бяха напълно убедени, че е той.
- И сега какво? - попита Тео.
- Каза ли на вашите?
- Не, но трябва. Не обичам да пазя тайни от тях, особено за нещо толкова важно. Сигурно ще се ядосат, когато им кажем какво сме свършили досега.
- Добре, съгласен съм. Кога искаш да им кажеш?
- Защо не веднага? И двамата са в кантората. Понеделник е, така че ще вечеряме в „Робилио“ както винаги. Да отидем след половин час. Ще дойдеш ли с мен?
Въпросът беше сложен, защото Айк избягваше правната кантора „Буун и Буун“. Преди време работеше там, всъщност двамата с бащата на Тео бяха основали първата правна кантора „Буун“ в същата сграда преди много години. И после се беше случило нещо лошо. Айк загази, напусна кантората по неприятен начин, изгуби правото си да упражнява адвокатската професия, влезе в затвора и сега избягваше всичко, свързано със старата фирма. Но благодарение на Тео трудните му взаимоотношения с Уудс Буун даваха признаци на подобрение. По време на първия процес срещу Дъфи чичо му се появи в кантората една вечер, когато съдия Гантри се беше отбил на важен разговор с цялото семейство.
Айк беше готов на почти всичко за племенника си.
- Разбира се, че ще дойда - съгласи се той.
- Супер! Ще се видим там.
Тео и Джъдж бързо си тръгнаха. След четири дни в столицата Тео страшно се радваше, че може отново да яхне велосипеда си и да прелита по улиците на Стра- тънбърг. Това си бяха неговите улици, познаваше всяка от тях, всяка алея, всеки пряк път. Не можеше да си представи какво е да си дете в големия град, където платната са задръстени от автомобили, а тротоарите - от минувачи.
Тео мина по дългия път до кантората, за да изчака да наближи пет и половина, когато Елза Милър щеше да затвори рецепцията, да заключи входната врата и да се прибере у дома. Елза беше рецепционистката и секретарката на кантората и много важен човек в живота на семейство Буун. Беше като баба на Тео и в момента би му се нахвърлила с удивителна енергия, още по-удивителна предвид нейните седемдесет години, и би го отрупала със стотици въпроси относно екскурзията до Вашингтон. Тео просто не беше в настроение, затова обиколи квартала няколко пъти, следван от Джъдж. Скри се зад едно дърво по-надолу по улицата - любимо негово скривалище - и остана там, докато не видя колата на Елза да потегля. Влезе в сградата през задния вход и отиде право в кабинета на майка си. Както обикновено, тя говореше по телефона. Джъдж се настани на кучешкото легълце до бюрото на Елза, едно от трите му легла в кантората, а Тео се качи на горния етаж да провери какво прави баща му.
Уудс Буун пушеше лула и четеше някакъв нотариален акт. Бюрото му беше отрупано с папки и документи, много от които оставаха недокоснати с месеци, може би дори с години. Той се усмихна, когато видя Тео, и попита:
- Е, как мина екскурзията?
- Екстра беше, ще ти разкажа на вечеря. Сега трябва да поговорим за нещо много важно.
- Какво си направил? - намръщи се изведнъж господин Буун.
- Нищо, татко. Или поне не кой знае какво. Но виж, Айк идва насам и трябва да проведем семеен съвет.
- Айк ли? Семеен съвет? Защо това ме напряга?
- Не може ли просто да се видим с мама в заседателната зала и да обсъдим въпроса?