На всичкото отгоре в очите на закона тя беше престъпница, търсена за убийство…
— О, Джарет, толкова съжалявам! Точно тук ли трябваше да разберем, че очаквам бебе?
Мъжът се засмя и й помогна да стане.
— Тук загубих нещо много скъпо — и сега го намирам отново.
— Радваш ли се? — прошепна изненадано тя.
— Никога не съм бил по-щастлив.
— Но…
— Никога, Тара — повтори твърдо той и тя се облегна на гърдите му. — Искам само да внимаваш много за себе си!
— О, да, кълна ти се!
Двамата се върнаха в селото ръка за ръка. Джеймс вече беше възседнал жребеца си и държеше юздите на другите коне.
— Животните са доста нервни, а космите на тила ми са настръхнали. Крайно време е да изчезваме оттук!
Джарет вдигна жена си на седлото и скочи на гърба на Шърлимейн. После препусна напред, следван от Тара. Джеймс остана последен.
Пътят минаваше през девствена, чудно красива гора. Щом стигнаха блатото, дърветата се разредиха и тримата тръгнаха редом. Джеймс обясни, че хората от селото напредват твърде бавно, защото имат много багаж, а и децата ги забавят.
— Скоро ще ги настигнем. Смятаме да продължим още на юг. Мястото се казва Евърглейдс. Там ще бъдеш в безопасност, Тара.
Тя не се усъмни нито за миг в думите му. Прекараха нощта в една горичка, без да палят огън. Тара заспа спокойно в прегръдката на мъжа си, стоплена от силното му тяло.
На следващия ден продължиха пътя си и яздиха часове наред, без да спрат. Починаха малко на брега на някаква река. След като хвърли изпитателен поглед към снаха си, Джеймс предложи да удължат почивката. Очевидно беше осведомен за състоянието й.
Когато Джарет я свали от коня, Тара усети, че цялото й тяло е схванато и всички кости я болят. Беше благодарна за почивката. Настани се удобно на мекия килим от борови иглици и зачака Джарет да й донесе вода. Джеймс й подаде парче сушено месо.
— Трябва да се подкрепиш.
— Вие двамата също трябва да се нахраните добре. Какво ще стане с мен, ако гладувате?
— Не се бой. Ние сме свикнали да изкарваме по няколко дни без храна. Народът ми е свикнал с глада. Ти трябва да имаш сили, за да отгледаш сина на брат ми.
Тара избухна в тих смях.
— Значи ще имам син? И това ми го казва мъж, който има две дъщери.
— Сигурен съм, че Джарет ще има син. Той загуби първото си дете и това…
— … ще замени детето на Лайза?
— Няма живот, който може да замени друг, Тара. Всеки живот е единствен по рода си. Горещо се надявам, че вашето дете ще израсне здраво и силно и ще ни помогне да излекуваме раните на тази страна.
— Благодаря ти — прошепна трогнато тя и стисна ръката му.
Джарет донесе шише с вода и всички започнаха да се хранят. Тара хапна малко и реши, че трябва да се поразходи, за да раздвижи схванатите си кости.
— Не се отдалечавай много! — предупреди я Джарет.
— Разбира се.
Тя се поразходи между пиниите, после отиде до реката и седна на едно преобърнато дърво. Свали обувките и чорапите си, потопи крака във водата и се наслади на облекчението, което изпита. Приведе се и изми лицето си. Когато се изправи, усети странно вълнение. Една ръка я сграбчи за рамото. Джарет ли беше това? Не, тя познаваше докосването му.
Обзета от дива паника, тя понечи да изпищи, но другата ръка затисна устата й. Ръка без мазоли, която нямаше представа за физическия труд. Ризата беше украсена с дантелени маншети.
Клив Картър! Как беше попаднал тук — в тази далечна пустош?
— Не смей да викаш! — предупреди я той. — Ако се появи онзи чернокос дявол, ще се принудя да стрелям право в сърцето му. Би трябвало да знаеш, че съм дяволски добър стрелец. Все пак успях да премахна баща си, без да се докосна до оръжието.
Защо признаваше убийството? Разбира се, за него нямаше никакво значение какво й е говорил. Нейната дума щеше да се изправи срещу неговата. А той имаше свидетели.
Внезапно Тара изпита див гняв и захапа пръстите, които стискаха устата й. Клив изкрещя и веднага я пусна. Ала другата му ръка остана около талията й.
— Пусни ме! — простена тя. — Става ми лошо!
Тара се огледа отчаяно. Капитан Аргоси и войниците му не се виждаха никъде. Клив беше дошъл в Симарон с голяма свита войници, за да се представи като защитник на закона. Нима днес я беше намерил съвсем сам?
— Ти ми се изплъзваш като змия, Тара, Да бъда проклет, ако още веднъж те оставя да ми избягаш. Загубих много време, докато те открия. — Жестока усмивка изкриви устата му. — Ти си една жалка глупачка. Можеше да имаш всичко. Бях готов дори да се оженя за теб. За една нещастна ирландска беднячка! Е, все пак най-важното си оставаше наследството, а без теб можеше и да не го получа. Защо ми отказа? Ти ме принуди да прибягна до други средства. Всичко щеше да мине гладко и без усложнения, ако не беше избягала така внезапно. Господи, нима можех да си представя, че ще отидеш чак в Ню Орлиънс и ще се омъжиш за богат и влиятелен мъж? Затова си набавих не само заповед за арест, но и добре фалшифицирано брачно свидетелство. Сега си обвинена и в двуженство!