За щастие Клив обичаше да говори и Тара успя да спечели ценно време.
— Ти си едно гадно копеле! Никога нямаше да се омъжа за теб, никога! Да не мислиш, че щях да понасям докосванията ти?
Клив затисна отново устата й, но тя се отбраняваше с всички сили.
— Зверче! — изсъска вбесено той и я хвана за косите. — Сега ще те отведа в Бостън като моя законна жена и ще те милвам, колкото си искам! А когато свърша с теб…
Той не можа да доизкаже заплахата си. Между дърветата отекна див вик и на брега излезе Джарет. Клив изруга, бутна я настрана и извади пистолета си.
Ала не успя да натисне спусъка. Преди да се е прицелил в противника си, Джарет се хвърли върху него и го събори на земята. Картър посегна към ножа, скрит в кончова на ботуша му, но Джарет реагира светкавично и се претърколи настрана. Клив се втурна да го преследва и двамата се озоваха във водата.
Когато станаха, олюлявайки се, Клив извади ножа си и го размаха. Джарет сграбчи вдигнатата ръка, стисна я с все сила и оръжието падна във водата. Улучен от добре прицелен удар в брадичката, Картър политна назад и падна на земята.
Заслепен от гняв, Джарет посегна към него и Тара се втурна да го спре. Преди да е стигнала до биещите се, в гората прозвуча оглушителен изстрел и тя се обърна стреснато. Бяха обкръжени. Тайлър Аргоси се беше приближил незабелязано, придружен от двайсетина войници.
Джарет беше завладян от мисълта да убие врага си и не чу изстрела. Той стисна Картър за гърлото и замахна да го удари повторно, но Тайлър даде още един изстрел.
— Стига, Джарет!
Мъжът спря насред движението, но не освободи противника си.
— Моля те, Джарет! — изплака Тара. — Трябва ни жив.
— Застреляйте този негодник, капитане! — изхърка задавено Клив.
— Мистър Картър… — започна учтиво офицерът.
— Застреляйте го, казах! Не виждате ли, че е луд и се опитва да ме убие? Няма ли най-после да го гръмнете?
— О, не, сър. Никога не бих убил невъоръжен човек. А ако не си държите езика зад зъбите, мистър Макензи може да ви удуши. Той е човек, който не се интересува от последствията.
Най-после Картър се вразуми.
— Тогава поне му заповядайте да ме пусне!
Тайлър въздъхна и се обърна към Джарет:
— За съжаление трябва да те помоля да пуснеш този човек, Макензи.
Макар и неохотно, Джарет изпълни молбата му. Картър излезе от водата и се втурна да хване Тара. Джарет беше по-бърз, улови ръката й и я дръпна да се скрие зад гърба му.
— Както виждаш, аз го пуснах, Тайлър. А сега се погрижи да го махнеш оттук!
— Тара трябва да ни придружи. По дяволите, Джарет, ти си един от най-добрите ми приятели. Да не мислиш, че харесвам ролята, която съм принуден да играя? Трябва да ми предадеш Тара. Ела с нас и…
— В никакъв случай! — изкрещя разярено Клив. — Той няма право да се докосва до Тара. Аз имам брачно свидетелство…
— Това все още не означава, че имате някакви права върху тази жена, мистър Картър — прекъсна го раздразнено капитанът. — Джарет може да оспори истинността на брачното свидетелство. Ще изпълним заповедта за арест, но нищо повече.
— Наистина ли искаш да ми я вземеш, Тайлър? — попита глухо Джарет.
— Не бива да ми пречиш да изпълня дълга си — отговори мрачно приятелят му. Още преди да завърши изречението си, войниците му насочиха пушките си срещу Джарет и Тара.
— Не! — изпищя тя и се опита да застане пред мъжа си. — Ще заминем заедно за Бостън и аз ще се изправя пред съда…
— Не! Капитан Аргоси ще ви пусне да си отидете свободно! — прозвуча дълбок мъжки глас откъм другия край на полянката. — В противен случай скоро ще се разгори кървава битка между индианците и белите!
Тара извика задавено. Зад дърветата се показа Джеймс. Най-странното беше, че той не беше сам. Зад гърба му се появиха няколко десетки семинолски воини, на коне и пеша. Непосредствено зад Тичащата мечка стоеше индианецът, от когото белите се страхуваха до смърт. Оцеола.
Тайлър Аргоси огледа отчаяно дивата орда. Онова, от което се опасяваше, стана: той беше длъжен да изпълни воинския си дълг и сега щеше да загуби живота си.
Изведнъж Оцеола препусна право към Клив Картър и заби в земята пред него дългото си копие, украсено с десетина скалпа. Без да каже дума, вождът се върна при воините си.