Клив изпищя като набучен на кол.
— Млъкнете! — заповяда строго Джарет. — Трябва да изсмуча кръвта.
Змията беше ухапала Картър по ръката, затова Джарет разряза ръкава му, наведе се и засмука силно раничката. Щом напълнеше устата си с кръв, я изплюваше настрана. Клив се превиваше от болки, после загуби съзнание. Но всички знаеха, че ще остане жив.
Джарет стана, Тара се хвърли към него и падна в прегръдката му. Той я притисна до гърдите си и зарови лице в уханната й коса. След малко я пусна и махна на войниците. Двама от тях скочиха от седлата, вдигнаха припадналия и го натовариха на коня му. Джоунс не преставаше да хленчи и да уверява капитан Аргоси, че само Клив е виновен за всичко.
Тайлър отиде при Джарет и му подаде шишенце с уиски, за да изплакне устата си от кръвта и отровата.
— Мисля, че вече не е нужно да арестуваш жена ми, Тайлър — проговори спокойно той и му върна шишенцето.
— Разбира се, че не. — Аргоси погледна към Джеймс и Оцеола и вдигна ръка за поздрав.
Оцеола кимна със сериозно лице. Ако се бяха срещнали на бойното поле, двамата щяха да се бият на живот и смърт. Но днес нямаше да има битка.
Войниците сложиха белезници на Джоунс и го качиха на коня му. Тайлър даде кратка заповед и малкият отряд потегли към края на гората.
Семинолите също изчезнаха зад дърветата по знак на Оцеола. Вождът остана последен, усмихна се на Тара и махна с ръка на Джарет. Джеймс скочи от коня си, отиде при Тара и я прегърна засмяно.
— Ти си най-добрата жена, която може да си пожелае един мъж.
— А ти си най-добрият роднина, който може да си пожелае една жена.
Джеймс се обърна към брат си и стисна здраво ръката му.
— Мисля, че вече мога да ви оставя сами.
— О, да. Благодаря ти за всичко, братко.
Джеймс възседна гъвкаво едрия си жребец и се отдалечи в бърз галоп.
— Господи, Тара, всичко свърши! — прошепна задъхано Джарет и отново я притисна до гърдите си.
— Вече бяха повярвала, че никой не е в състояние да ме спаси. Но ти…
— Много обичам да те спасявам.
— А аз те обичам повече от всичко на света. Опасна ли е отровата, която изсмука от раната на Картър?
— Нищо няма да ми стане. Като малко момче бях ухапан от водна мокасинова змия и оттогава имам имунитет. — Той целуна нежно треперещите й устни, солени от сълзите й. — А сега ще се приберем у дома. Вече не си бегълка, Тара. И никога няма да бъдеш.
— Най-после намерих сигурно убежище. Твоят дом е моят рай.
— О, Тара, войната продължава! Кой знае какво ще ни донесе бъдещето…
— Един силен, здрав син. Брат ти го предрече.
— И този син ще расте в дива, опасна страна.
— И ще стане див и опасен. Също като мъжа, когото обичам. — Тя помилва лицето му с безкрайна любов. — Никога няма да ви напусна — тебе и сина ни.
Джарет я целуна, вдигна я на ръце и я отнесе при коня й.
ЕПИЛОГ
Още от дете Тара обичаше страстно есента и я смяташе за най-красивия сезон. На север есента оцветяваше листата на дърветата в ярки цветове и охлаждаше въздуха. На юг обаче идването й стана почти незабелязано. Потискащата лятна горещина отслабна, но времето беше достатъчно топло за бани в реката, а нощите носеха приятна свежест.
На пети октомври след полунощ се роди Иън Макензи. Болките бяха силни и продължителни. Тара се беше вкопчила в ръката на мъжа си и едва не му счупи пръстите. Но когато всичко отмина, тя се почувства щастлива като никога в живота си. Беше дала живот на красиво, силно и здраво момче с черна коса и сини очи.
На следващия ден Тара и Джарет останаха почти през цялото време в леглото, с бебето между двамата, за да го разглеждат и да му се възхищават. Този ден раят им беше пълен.
За съжаление във външния свят още нямаше мир. Джеймс беше отвел хората си на юг. През лятото американските войски претърпяха болезнени загуби, не на последно място и от тежките болести, които причиняваха блатата. Тара и Джарет правеха всичко възможно да помагат на болните и ранените, все едно бели или червенокожи. Много пъти им бяха казвали, че не могат да останат неутрални, но те решиха да докажат противното. Въпреки войната и бременността си Тара посети няколко пъти индианските си роднини.
Понякога Джарет напускаше плантацията, за да носи послания на семинолите. Разделите бяха много тежки за Тара, но тя разбираше, че мъжът й трябваше да изпълнява дълга си, и се научи да се бори със страха. Двамата бяха изминали труден път, бяха преодолели много тежки ситуации. Щяха да преживеят и войната, а разделите само укрепваха любовта им.