— Защо ви преследват тези хора, мис?
Тара не отговори.
— Сега нямаме време — намеси се Макензи. — Трябва да изчезнем оттук. Би ли излязъл навън? Дамата трябва да се облече.
— О, да, разбира се. Ще чакам в коридора.
— Побързайте! — заповяда строго Макензи, когато вратата се затвори зад Робърт.
— Ако продължавате да ме зяпате така, по-добре е да повикате и приятеля си — изсъска вбесено Тара.
— Да го направя ли?
Тя метна към него една възглавница, но той я улови през смях. Дълбок, чувствен смях, който я накара да се почувства още по-гола отпреди.
— Стаята е съвсем тъмна — напомни й той, — пък и аз без това знам как изглежда тялото ви.
Междувременно се беше облякъл. Затова отиде до леглото, дръпна рязко завивката и Тара изпищя уплашено. Без да обръща внимание на протестите й, той я издърпа да стане и й заповяда да стъпи здраво на краката си.
— Щом в стаята е съвсем тъмно, значи не сте ме видели. — А може би тя се лъжеше. Нали беше забелязала предизвикателните искри в очите му, подигравателната усмивка, ръцете, които бързо обличаха фустите й. Той й помогна да си сложи корсета, обърна я и завърза връзките на гърба. Очевидно познаваше частите на женския тоалет.
— По-бързо! — настоя той и й облече роклята. — Трябва да тръгваме.
— Къде ще отидем? — попита с пресекващ глас тя. — В блатото ли?
— Нима имате по-добро предложение?
— На север…
— Аз живея на юг.
— Не мога да остана в онази нецивилизована страна.
— Боите ли се? Жалко.
— Не се боя от нищо. Готова съм на всичко, за да се махна оттук.
— Аха! Значи мислите, че слугите на Ийстууд няма да съобщят веднага на господаря си, че са ви намерили, а онези приятелчета ще продължат да ви търсят?
— Не са ми приятели!
— Които и да са, със сигурност ще ви намерят.
На вратата отново се почука и Робърт влезе забързано.
— Тръгваме ли?
— Дамата се колебае. Мисълта да замине за Флорида не й харесва — отговори равнодушно Макензи.
— Не искам да се озова сама и безпомощна в блатото — обясни тихо тя. — При някакви си диваци…
— О, вие и без това попаднахте на един истински дивак — отговори през смях Робърт, но бързо стана отново сериозен. — Това беше само шега.
Защо ли толкова настоявам да я взема със себе си, размишляваше трескаво Джарет. Можеше спокойно да я натовари на някое корабче и да я изпрати на север. Колко ли време щеше да мине, докато преследвачите надушеха убежището й? Е, това не го засягаше…
Напротив, засягаше го — откакто я бе докоснал и бе видял красивото й тяло.
— Той никога няма да ви изостави, мис — увери я тържествено Робърт. Погледна замислено приятеля си и изведнъж извика тържествуващо: — Намерих решението! Ожени се за нея! И без това ти трябва жена.
— Какво? — пошепна невярващо Макензи и се обърна към Тара, която се сви уплашено в ъгъла.
— Моля ви… — прошепна отчаяно тя.
— Да, защо не? — промърмори Макензи и се усмихна, защото бе обзет от странно, неизпитвано досега топло чувство. Какво щеше да стане с нея? И с него самия? Всъщност, какво значение имаше? Не можеше да се ожени за никоя от дамите, които иначе биха били подходящи съпруги, защото всички познаваха Лайза. Истината беше, че му трябваше съпруга, която да води домакинството в голямата къща, при която да се връща след напрегнатия ден на полето.
Веднъж Робърт му бе предложил да си потърси жена чрез обява във вестника. Е, тази омагьосваща блондинка беше много по-добър улов.
— Много добре — обяви тържествено той. — Ще се оженя за вас, мис, и ще ви дам името и закрилата си.
Тара пое шумно въздух.
— Но аз не мога…
— Вече сте женена, така ли?
— Не, за бога!
— Защо тогава не искате?
Устните й трепереха.
— Защото не ви обичам! Дори не ви познавам. Защо се впускате в тази авантюра?
Мъжът се ухили и скръсти ръце пред гърдите си.
— Вероятно вече сте забелязала, че съм страстен играч. А след като бяхте готова да скочите в Мисисипи, значи и вие обичате риска.
Сълзи замъглиха погледа й. Изведнъж от улицата долетя вик:
— Изчезнала е!
— Я не говори глупости — отговори груб глас. — Скоро ще я намерим.
— Е, какво решихте? — попита тихо Макензи.
Нима имаше избор? Устата й пресъхна. Разбира се, той беше забележителен мъж. Дори неясната представа за интимна близост стопляше кръвта й, предизвикваше сладко усещане за слабост.
Той беше нейното спасение. Ако приемеше помощта му, тя трябваше да спази своята част от уговорката. По същия начин можеше да намери убежище в ада… Но дори това беше по-добро от връщането вкъщи.
Бързите стъпки по улицата се отдалечиха.