— Ще можеш ли да се качиш? — попита с усмивка Джарет.
— Разбира се. — Тара скочи от мястото си и лодката се залюля застрашително.
Джарет я подкрепи, за да запази равновесие, и улови края на стълбичката.
— Не се бой, ще бъде непосредствено зад теб.
След минута Робърт й помогна да се прехвърли през релинга.
— Добре дошла на борда, мисис Макензи! — Той я прегърна и я целуна по двете бузи, видимо доволен от случилото се, което смяташе и за свое дело.
Четирима мъже бяха излезли на палубата и любопитните им погледи накараха Тара да се изчерви.
— Джентълмени, това е съпругата ми Тара — представи я Макензи и сложи ръка на рамото й. — Скъпа, първият офицер се казва Лео Хюм, а това са смелите матроси Тед и Натан Нейлър и Джордж Ейдър.
— Здравейте — прошепна нерешително Тара и мъжете се поклониха с широко усмихнати лица. Тед Нейлър, най-възрастният, сигурно беше баща на Натан, защото момчето беше най-много на седемнадесет. И двамата бяха червенокоси, едри и силни, а лицата им бяха обсипани с лунички.
Вероятно тъмнокожият Лео Хюм, с черни коси и очи, идваше от Испания. Стройният Джордж Ейдър имаше мека кестенява коса и светли очи.
Само Тед се осмели да заговори Тара. Той свали шапката си и се поклони със съвършена учтивост.
— Много се радваме да се запознаем с вас, мисис Макензи. Трябва да призная, че сме изненадани, но в същото време и възхитени от решението на мистър Макензи и ви уверяваме, че ще ви служим вярно.
Тара се усмихна и се опита да задържи напиращите в очите й сълзи. Внезапно се почувства на сигурно място, заобиколена от верни приятели след дългото бягство и съмнителните личности, с които беше принудена да общува в последно време.
Тя затвори очи, припомни си красивия град, където беше отраснала, вярата си, че ще прекара целия си живот там. Онзи човек й отне всичко, което имаше, и накара хората да повярват, че е убила мъжа, на когото беше толкова задължена…
Сигурно у дома вече беше паднал първият сняг. Хълмовете се редяха един след друг, покрити с бяла пелена — красиви, но леденостудени. Като мъжа, от когото беше избягала. Мъж, който не се беше посвенил да пролее кръвта на най-близкия си роднина, за да осъществи користните си цели. Когато разбра, че не може да я има, той се втурна да я преследва и тази нощ за малко не я улови. При тази мисъл Тара се разтрепери като лист. Натискът на мъжката ръка, която държеше рамото й, се усили. Макензи. Той я спаси от преследвачите и я доведе на кораба си, макар че не знаеше нищо за миналото й.
— Потегляме, момчета! — извика той. — Утре трябва да сме оставили Ню Орлиънс зад гърба си.
— Разбира се, сър — отговори стегнато Тед. — Макар че имахме твърде малко време за подготовка, направихме всичко възможно и мисля, че каютата ще ви хареса. — Той се обърна към моряците: — Вдигайте котвата, момчета!
Мъжете побързаха да изпълнят заповедта му.
Джарет отведе жена си под палубата, където голямата мачта разделяше две каюти. Двамата влязоха в капитанската каюта през полирана двойна врата. На голямото писалище в средата гореше свещ, до нея бяха поставени две сребърни табли, покрити с кърпа. Стените бяха украсени с месингови канделабри. Вдясно от масата блестеше голям глобус, отляво Тара видя учудващо широко легло и дървена вана, от която се издигаше пара.
— Браво на момчетата, свършили са наистина добра работа — промърмори Джарет и попипа светлосинята нощница, оставена на леглото. — Вечеря и топла баня. Надявам се, че ще ти хареса.
Май беше по-добре да преплува студената Мисисипи. Дано полумракът успееше да скрие страха в очите й.
Между таблите бяха поставени отворена бутилка с вино и две кристални чаши. Джарет напълни едната и й я подаде. Нощните сенки не бяха достатъчно плътни. Тя усещаше почти болезнено изпитателния му поглед.
— Пий, това ще те успокои.
Тя се подчини механично и едва по-късно осъзна, че този жест беше признание. Опънатите й нерви наистина имаха нужда от нещо успокояващо.
Джарет се приближи до нея, развърза шнуровете на гърба й и тя пое дълбоко дъх. За да избяга от него, отиде бързо до масата, наля си още вино и изпи чашата на един дъх.
— Не бързай толкова, скъпа — проговори предупредително мъжът. — Искам да се успокоиш, но не да се напиеш.
Той я обърна с усмивка към себе си и я прегърна. Вгледа се внимателно в лицето й, после сведе глава и притисна топлата си уста към нейната. Езикът му бавно раздели устните й.
Когато я привлече към мускулестото си тяло, тя усети възбудата му. Искаше й се да се брани, но целувката беше толкова изкусителна. Езикът му се втурна смело в устата й, изпрати гореща вълна по цялото й тяло. Обзета от сладко безсилие, Тара се облегна на гърдите му. Сърцето й биеше като безумно. След малко Джарет я отдалечи от себе си и попита с усмивка: