— Престани, Джеймс Макензи! — изфуча сърдито тя. — Не си въобразявай, че ще те допусна в постелята си! Не и тази нощ, след като ме принуди да бъда жестока с бедната жена. Престани да ме…
Джеймс я положи нежно върху меките кожи и тя замлъкна. Устните им се намериха и той задърпа нетърпеливо дрехите й. Скоро се сгушиха голи един в друг и желанието им пламна с дива сила. Дори гневът не можеше да я възпре.
Веднъж Мери й бе казала, че гневът на съпругата не бива да я задържа далече от леглото на мъжа й. Наоми се усмихна доволно. Свекърва й беше права. Тя беше проявила разум, като се върна при мъжа си.
Двамата се любиха с буйна страст, която не беше угаснала с годините. Всичко друго беше забравено. Едва по-късно, когато лежаха притихнали един до друг, Наоми си припомни лицето на Тара и въздъхна.
— Бедничката! Тя умираше от страх.
— Брат ми не е чудовище.
— Тя се страхуваше от теб! Само да беше видял очите й, когато се взираше в голия воин!
— Значи тя е сбъркала Джарет с мен? Нима не е разбрала, че съм женен?
— Сигурно е помислила, че ще я вземеш за втора жена, както правят много семиноли.
— Да не съм луд? Имам си достатъчно ядове с първата си съпруга.
Наоми го захапа нежно за рамото и той избухна в смях.
— Нямам нужда от втора жена. В сърцето ми има място само за една.
Наоми облегна глава на гърдите му.
— Въпреки това няма да ти простя днешния ден, да го знаеш.
Джеймс помилва косата й.
— Трябва да разбереш, мила. Нямах друг изход, освен да я доведа тук. Съмнявам се, че Оцеола щеше да й стори зло, но трябваше да съм сигурен, нали? Сега е война и стават страшни неща. Жената на Джарет трябваше да получи урок. Вече знае колко е опасно да напуска Симарон.
— Защо беше толкова жесток с нея?
— Не бях жесток, само строг. Освен това искам снаха ми да преживее войната здрава и читава.
— Не беше нужно да я уплашите до смърт. Ако е чула само половината от лъжите, които се разпространяват за смъртта на Лайза…
— Скоро ще научи истината. Хайде да не се караме повече, Наоми — помоли нетърпеливо Джеймс. — Вече е късно и трябва да спим.
Тя знаеше, че няма смисъл да му противоречи. Пък и го обичаше именно заради силната му воля. Затова затвори очи и пое в себе си топлината на силното му тяло.
Някъде виеше вълк, но той не наруши нощния покой на малкото село.
15
На следващата сутрин Тара разбра, че и Джеймс Макензи говори отличен английски. А усмивката му беше завладяваща. Той влезе в колибата още докато двамата с Джарет бяха под завивките и посочи весело каната с кафе.
— Купих го от търговския пост на Дъглас — обясни той. — Намира се южно от Апопка. — После напълни две глинени чаши с горещата ароматна течност и се обърна към Джарет: — Надявам се, че съпругата ти вече знае кой съм?
— Да.
Джеймс намигна дяволито на снаха си и тя не можа да повярва, че това е същият „дивак“, който вчера я беше изплашил до смърт. Очевидно двамата братя бяха постигнали съгласие, че тя трябва да получи урока си, за да не посмее да отиде повторно в индианската област.
— Надявам се да ми простиш ролята, която трябваше да поема в тази игра, Тара — извини се с усмивка Джеймс. — Наложи се да те взема със себе си, иначе Оцеола щеше да те отведе в своя лагер — макар и само за да те предпази от опасностите. Навсякъде скитат ренегати. А когато една красива руса жена се появи на място, където не би трябвало да бъде, може да бъде сметната за законна плячка.
— Трябваше да ми кажеш кой си.
— Тогава урокът нямаше да постигне желаната цел.
— Точно така — съгласи се Джарет и погледна с присвити очи жена си.
— Хайде да не говорим повече за това — предложи Джеймс. — Трябва да отидете при Мери. Тя очаква с нетърпение да се запознае с новата ти жена, Джарет. Ти ще харесаш Мери, Тара, макар че във вените й тече индианска кръв.
Тя го изгледа възмутено и щеше да скочи от постелята, но в последния момент се сети, че е гола.
— Аз не ти се сърдя, защото си индианец, а защото ме измами, Джеймс. Щях да побеснея и ако беше бял или черен — даже нашарен като зебра!
— Тогава те моля да приемеш искрените ми извинения — отговори с усмивка той и излезе от колибата.
Тара притисна мечата кожа до гърдите си и се изправи.
— Коя е Мери?
— Мащехата ми.
— О…
— Моля те, бъди учтива с нея, макар че ми се сърдиш.
— Не се бой, знам как да се държа! — процеди ледено тя. — Сигурно тя те е отгледала?
— Да, живях при нея много години.