Наоми въздъхна и лицето й помрачня.
— Да, според договора от Моултри Крийк ние получихме тази земя, но само за няколко години. Белите са забравили обещанията си. Повечето воини, начело с Оцеола, отказват да се примирят. Затова няма да потеглим на запад.
Мери се намеси в разговора, като посочи с жестове на Тара, че трябва да се нахрани.
— Тя каза, че белите не ни разбират — преведе Наоми. — Откакто дойдоха тук, все ни гонят от селата ни. Мери няма да отиде на запад. Тук е домът й.
— Не ви разбирам — отговори със смръщено чело Тара. — Щом Джарет и Джеймс са братя…
— Джарет никога няма да вдигне оръжие срещу роднините си — обясни меко Наоми, — нито ще забрави брат си и семейството му. Той ни приписа парче земя, част от наследството, защото Джеймс е син на Шон Макензи. Но не му е лесно да лавира между двете вражески партии. Джеймс реши да остане при майчиния си народ и се призна за индианец. Ако войната ни принуди да бягаме, той ще тръгне с нас и ще ни закриля. Сигурно ще му се наложи да се бие с белите, които ни нападат…
— Дано не се стигне дотам — прошепна отчаяно Тара.
Мери отново взе думата и Наоми преведе бързо:
— Тя казва, че имаш добро сърце, Тара, и се радва, че си жена на Джарет.
Тара кимна зарадвано и се усмихна топло на свекърва си.
— Благодаря ти, Мери.
— Освен това се надява, че ще дариш Джарет с много синове — прибави Наоми.
— О… — Тара усети как сърцето й заби по-силно. — Какво… какво стана с Лайза, първата жена на Джарет?
Лицето на Наоми помръкна и тя размени бърз поглед с Мери, която й кимна окуражително.
— Тя умря тук в нашето село.
Тара спря да диша.
— И как?
— Белите не престават да ни обвиняват, че сме я убили! — извика горчиво Наоми. — Вярно е, че умря сред нас, но…
— Разкажи ми — помоли настойчиво Тара.
— За нещастие Лайза не преживя раждането — обясни тихо Наоми. — Джеймс и Джарет бяха заминали по работа. По онова време се опитваха да уредят проблемите между белите и индианците, без да се пролива кръв. В близост до Форт Кинг трябваше да се проведе голямо събрание и двамата искаха да участват. Бебето на Лайза трябваше да се появи чак след два месеца, но една сутрин тя решила да дойде при Мери и да чака Джарет в нашето село. Ние нямахме представа за намеренията й. През нощта пристигна Джийвс, треперещ от тревога. Лайза не беше казала дори на него, че е решила да дойде при нас.
— Господи? И какво се случи с нея?
— Паднала от коня. Намерихме я в гората. Свекърва ми разбира от лековити билки и корени и направи всичко, за да я спаси. За съжаление Лайза и бебето умряха. Детето не успя дори да изплаче, а майката беше загубила много кръв и…
— Какво нещастие! — В очите на Тара блестяха сълзи.
— При падането си беше получила тежки вътрешни наранявания. Дори белите лекари нямаше да могат да я спасят. Но умря тук, при нас. Сигурно можеш да си представиш как изкривиха истината хората, които ни мразят.
Тара се загледа потиснато пред себе си. Какво ли беше изпитал Джарет при връщането си от събранието, когато беше намерил любимата жена мъртва? А загубата на малката му дъщеря вероятно го бе съкрушила напълно.
Мери заговори отново, със сериозен, настойчив глас, и Наоми преведе бавно думите й.
— Тя каза, че не бива да се боиш от нас, Тара. Тя обича Джарет като свой роден син и понесе много тежко загубата на жена му. — Младата индианка помълча малко и добави: — А вчера се ядоса ужасно, че Джарет държеше да те накаже строго за непокорството ти. Заяви му, че се страхуваш от нас само защото не ни познаваш. От друга страна обаче тя разбираше, че той е искал да ти внуши никога да не напускаш сама Симарон — особено след онова, което се случи с Лайза. Това село вече е и твой дом. Мери те посрещна с добре дошла и така ще бъде винаги. Тя се надява, че ще забравиш расовите различия и ще отговориш на обичта й.
Очите на Тара отново се напълниха със сълзи. До вчера семинолите й вдъхваха леден страх, а днес беше съвсем различно. Тя остави чинията си, коленичи пред Мери и я прегърна. Свекърва й я притисна нежно до себе си и Тара погледна дълбоко в умните тъмни очи.
— Моля те, Наоми, кажи й, че никъде не са ме приемали така сърдечно като тук. Имам чувството, че съм се върнала вкъщи.
Тара беше много щастлива, че се е запознала с Мери и е намерила искрена приятелка в лицето на Наоми. Тя прекара почти целия ден с двете жени и малките си племенници Сара и Дженифър. Децата говореха много добър английски, защото Джеймс беше настоял да го научат. Той знаеше, че един ден двете му дъщери щяха да живеят в свят, доминиран от бели хора.