Сара, която беше по-голяма, разбираше отговорността, която носеха жените в обществото на семинолите. Те имаха всички права, с които се ползваха и мъжете.
— Баба живее при нас, защото семейството й се разпръсна на много страни. Сега всички живеем при роднините на мама, а когато се омъжа, мъжът ми също ще дойде при нас.
Наоми се засмя одобрително.
— Точно така. Макар че войната разруши много от старите традиции.
— Какво става, когато мъжът иска да си вземе втора жена? — попита любопитно Тара.
— Втората жена трябва да бъде приета в семейството на първата. Понякога това е по-малката сестра, друг път вдовица. За съжаление времената се менят бързо, затова всеки живее там, където се чувства най-сигурен.
Късно следобед Тара се върна в колибата на Джарет, отпусна се изтощено на мечата кожа и се замисли за преживяното през деня. Беше събрала толкова нови знания. Сега беше сигурна, че щеше да се разбира добре с Лайза. Най-после беше преодоляла ревността към предшественицата си.
Сигурно беше заспала, защото когато отвори очи, в огнището беше запален огън. Джарет седеше на пода и я наблюдаваше.
— Уморена ли си? — попита тихо той.
— Ами да. Вчера беше доста напрегнато.
Той притисна нежно ръката й.
— Господи, имаш мехури на дланите!
— Не ми е за първи път.
— Странно, но тук всички са убедени, че произхождаш от благородно семейство. Нима е възможно изисканата дама да има мазоли? Е, ако наистина си такава…
— А ако не съм? — попита хладно тя. — Смущава ли те това?
— Ни най-малко. — Той скочи, улови ръката й и я издърпа да стане. — Да вървим! Намекнах ти, че съм ти подготвил изненада. Времето настъпи.
— Къде ще ме заведеш?
— Скоро ще узнаеш. Нали не съм те изтощил дотолкова, че да не можеш да ходиш?
— Разбира се, че мога да ходя.
— Иначе ще се наложи да те нося.
— Ами ако викам по целия път?
— Тогава ще имаме любопитна публика — ухили се той.
Тара излезе пред колибата и се огледа подозрително.
— Няма от какво да се боиш — пошепна в ухото й Джарет. — Аз ще те пазя от диваците.
— Защо да се боя? Нали съм съпруга на един от тези диваци.
— Много добре — отговори той и избухна в тих смях. — Само не го забравяй!
Двамата прекосиха селото, проследени от любопитни погледи. Този път над общия огън се печеше теле. Мъжете чистеха пушките и точеха ножовете си. Децата тичаха наоколо. Жените и момичетата, въоръжени с остри миди, чистеха усърдно опънатите животински кожи, за да ги преработят на дрехи и одеяла. Друга група жени чукаха корени от коонти, трети бяха заети да скубят плевелите в малките градинки, където растяха тикви и други зеленчуци. Дженифър и Сара си подхвърляха топка от палмови листа, но щом видяха чичо си и леля си, веднага дотичаха.
Джарет вдигна високо във въздуха малкото момиче и то захълца от удоволствие. Тара хвана Сара през кръста и я завъртя в кръг. Към групата веднага се присъединиха други деца и поискаха да се включат в забавлението. Разбира се, не биваше да ги разочароват.
След като и последното дете получи, каквото му се полагаше, двамата продължиха пътя си. Минаха по тясната пътечка между кипарисите и палмите и слязоха към брега на реката, която отразяваше цветовете на залязващото слънце — наситено червено, ярко жълто и оранжево. Над водата се виеха жерави и бели и сини рибари.
— Колко е красиво! — извика зарадвано Тара. — Виждала съм тези сини птици само на изложба, в картините на мистър Одбън.
— Да, той е известен ловец.
— Наистина ли убива рибарите? — попита ужасено тя.
— Нали ти казах, че е страстен ловец! А когато му трябват птици, които не може да убие сам, плаща на други ловци. Препарира ги, рисува ги и по този начин им вдъхва нов живот.
— Познаваш ли го?
Джарет кимна с усмивка.
— Харесвам го. Любопитството му е неизчерпаемо. Макар че ходи на лов, той обича животните и се възхищава на красотата им. — Докато говореше, той се съблече и Тара го погледна смаяно. — Хайде, побързай!
Тя погледна ужасено голото му тяло, обляно от меката светлина на здрача.
— Какво ще правиш?
— Водата е топла. Цял ден грее слънце.
— Но аз…
— Нали не ти беше студено, когато се хвърли в Мексиканския залив? — попита иронично той. — Нима се страхуваш от тази плитка река? — Той се засмя, хвана се за един от кипарисовите клони, които висяха над водата, метна се към реката и падна във водата. Птиците се разбягаха ужасено. Когато отново изплува на повърхността, черната коса беше залепнала за главата му. — Идваш ли?
— Ами ако в реката има змии или алигатори?
— Не и на това място. Тук се къпят дори децата.
— Въпреки това ще остана на брега и ще те гледам. — Тара седна на меката постеля от палмови листа. — Само не си мисли, че можеш да ме съблечеш насила и да ме окъпеш в тази река. Местността е толкова красива, че предпочитам да й се любувам… — Тя млъкна уплашено, когато Джарет заджапа към брега. — Какво искаш?