— Идеята ти е чудесна.
— Какво имаш предвид?
Той се засмя, хвана я за ръцете и я издърпа да стане.
— Сега ще те съблека насила и ще те хвърля в реката. — После я обърна и започна да откопчава копченцата на гърба й.
— Джарет, не бива така!
— Как да не бива? Не мърдай, ако обичаш! Не искам да унищожа окончателно роклята ти. Или предпочиташ да се върнеш гола в селото?
— Върви по дяволите! — изруга ядно тя и му позволи да смъкне роклята от раменете й. Той отвърза бързо шнуровете на корсета и я освободи от фустите. После я пусна на земята, за да свали обувките и чорапите.
Тара го последва към водата, макар че се чувстваше ужасно неловко.
— Ако вътре ни чака някое чудовище…
— Само едно — аз!
Джарет я вдигна с една ръка, с другата се хвана за кипарисовия клон и двамата полетяха към водата. Тара извика, но изненадата й беше повече от приятна. Водата беше много по-топла от въздуха. Тя се откъсна от Джарет и заплува навътре в реката.
Той я настигна много скоро, изчезна във вълните, сграбчи я за стъпалото и я дръпна към дъното. Двамата се потопиха дълбоко и след малко изплуваха задъхани.
Скоро намериха плитко място, където можеха да стоят прави.
Джарет загледа като омагьосан розовите връхчета на гърдите й, втвърдени от допира с водата. Притегли я към себе си и започна да милва бедрата й. Тя усети възбудата му и му отговори с цялата си страст. Когато телата им се сляха, тя притисна устни до рамото му и се наслади на контраста между приятно хладната вода и горещината, която се разливаше по тялото й. После спря да диша и се смая от силния оргазъм, до който достигна с невероятна бързина.
Останала без сили, тя се облегна на Джарет и той я задържа здраво, докато дъхът й се успокои.
— Е, започваш ли да се сприятеляваш с моя рай? — пошепна в ухото й той.
— О, да! — отговори с готовност тя, но изведнъж млъкна уплашено. Нещо бе докоснало гърба й. Това не можеше да бъде Джарет. Тя изпищя и го отблъсна, готова да побегне.
— Тара!
— Змия! Огромна змия!
— Какво?
— Веднага ме отнеси на брега!
— Това не е змия, а морска крава. Нищо няма да ти направи. Погледни я, не ти ли прилича на делфин? Само дето е по-грозна от него. Тя е свикнала с децата, които играят тук. Иска да я погалиш.
— Но аз…
Джарет я пусна и се потопи дълбоко във водата. Тя беше толкова чиста, че Тара видя как ръцете му се плъзгаха по странното същество. Морската крава наистина приличаше на делфин — около три метра дълга, ужасно тромава, макар че плуваше с учудваща грация.
Изведнъж Тара усети желание също да погали животното. Потопи се във водата, плъзна ръка по грапавата кожа и бързо се изправи, за да си поеме въздух.
Джарет, който беше излязъл на плитко, я наблюдаваше с усмивка.
— На другия бряг расте любимото й растение. Казва се канадска водна чума.
Тара заплува към другия бряг, откъсна няколко листа и ги занесе на морската крава, която вече плуваше към нея. Странното животно имаше лице на морж, под устата му растеше брада. Тара й подаде листата, морската крава ги пое внимателно от ръката й, потопи се под водата и заплува около краката й.
Тара забрави света около себе си и се заигра с новата си приятелка. Джарет се изкатери на брега, седна на меката постеля от палмови листа и се загледа в красивата сцена. Птиците, които беше подплашил, се върнаха. Перата на белите рибари и жерави блестяха розови в светлината на здрача.
Тара помилва за последен път морската крава и заплува към брега. Джарет скочи и й помогна да излезе на сушата. После я притисна до топлото си тяло, изсушено от залязващото слънце.
— Ще те намокря! — възпротиви се тя.
— Тогава ще се изсуша заедно с теб.
Двамата се излегнаха на палмовите листа и Тара проговори унесено:
— Какво мило животно! Толкова е кротка…
— Нали ти казах, че иска само да я погалиш? Такива са повечето живи същества на тази земя. — Джарет полегна на корема й и затвори доволно очи.
— И ти ли си като тях?
— Разбира се.
Сърцето й беше пълно с любов. Тя помилва влажната му черна коса и отново се отдаде на желанието си.
Слънцето беше залязло отдавна, нощните сенки се спуснаха към земята. Когато Тара и Джарет се облякоха и се върнаха в селото, луната вече се беше изкачила високо в небето.
16
След три дни двамата отново вървяха към реката. Времето се влошаваше. Беше твърде студено за къпане, затова седнаха на брега. Джарет се облегна на близкото стъбло и привлече Тара на гърдите си. Двамата се загледаха мълчаливо към птичето ято, което се виеше в небето.