— Жена ми иска да се окъпе — обяви тържествено Джарет.
— Знаех това, сър, и тъй като имахте добрината да ме уведомите за завръщането си, си позволих да приготвя ваната. Вече е пълна до половината с гореща вода, а на огъня са окачени още две ведра.
— Вие сте чудесен, Джийвс! — Тара смая иконома с бурна прегръдка. Може би тези жестове не бяха обичайни за Симарон? Е, това вече нямаше значение. Тя се засмя весело и се втурна по стълбата към къщата. Най-после си беше отново у дома…
В спалнята я чакаше ваната, от която се издигаше пара. Тара започна да се съблича, но изведнъж спря. Беше ли абсурдно, че се чувстваше толкова щастлива? Може би Джарет изобщо не я обичаше? Е, ако можеше да се вярва на Наоми, тя му доставяше голяма радост, а това все пак беше нещо. След време може би…
Изведнъж тя стисна ръце в юмруци и си пожела в живота й да нямаше тайни. Само да можеше да каже истината на мъжа си! Иначе миналото щеше непрекъснато да застава между тях. От друга страна пък — ако му разкажеше всичко, сега вероятно нямаше да бъде тук. Не можеше да рискува. Трябваше да запази тайната си.
Спомените бяха болезнени, но тя трябваше да се научи да живее с тях. Най-страшното беше, че не знаеше какво бе станало с Уилям. Трябваше да стои далече от него, за да не го излага на опасност.
Банята я чакаше, от водата се издигаше ароматна пара. Тя свали бельото си и влезе във ваната. На малкото столче до нея бяха оставени кърпа и сапун, който ухаеше на рози.
Трябваше най-после да забрави миналото. Тя затвори очи, отпусна се назад и облегна глава на ръба на ваната. От днес нататък щеше да живее в настоящето.
Изведнъж Тара усети, че вече не е сама, и отвори очи. Пред нея стоеше Джарет. Отново бе влязъл безшумно и сега я наблюдаваше замислено. Колко добре познаваше този изпитателен поглед, леко смръщеното чело, стиснатите устни. Тя го познаваше — и го обичаше.
— Можеше да почукаш — прошепна укорително тя.
— Но аз живея тук — и ти си моя жена.
Дали пак щяха да се скарат? Не, тя нямаше да се поддаде на предизвикателството. Усмихна се и сведе поглед.
— Разбира се, не съм и очаквала да почукаш. Вече те познавам твърде добре, за да си помисля подобно нещо.
Твърде добре — но не достатъчно. Джарет коленичи до ваната.
— Да, вече знаеш тъмните ми тайни.
— Всички ли?
— Всички — потвърди той. — Затова си помислих, че ти също би могла да ми разкриеш твоите.
Изведнъж водата във ваната изстина.
— Аз… не мога да ти кажа…
— Защо непрекъснато сънуваш Уилям? Страх ли те е за него?
— Докато е далече от мен, няма да му се случи нищо лошо.
— Тара…
— Моля те! Нали те уверих, че съм невинна?
— Но защо те преследваха? Аз не знам нищо за теб, нищичко. Какви опорни точки имам? Можеш да шиеш и знаеш какво значи да ти излязат мехури на пръстите. Макар че се запознахме в един добре прикрит публичен дом, ти беше недокосната. Маниерите и начинът ти на говорене са безупречни. Говориш без никакъв акцент. Откъде мога да знам дали си израснала в благородно семейство или на улицата?
— Ти каза, че това няма значение.
— Разбира се, че няма значение. Тук живеем в нов свят и сме забравили старите предразсъдъци. Хората не се оценяват по произхода им, а по смелостта и вътрешната сила — добродетели, които ти без съмнение притежаваш.
Устните й трепереха.
— О, Джарет, ти ми обеща да не задаваш въпроси!
— Да, да, знам — отговори нетърпеливо той. — Защо дадох тази проклета дума? Но искам поне да ми обещаеш нещо.
— Какво?
— Никога повече да не бягаш оттук.
— Не съм избягала!
— Да, да, искала си да посетиш Робърт, за да го разпиташ. Сега вече не е нужно, защото знаеш кой съм и как съм живял. Докато ти си оставаш загадка за мен.
— Аз съм твоя жена и ти дадох всичко…
— Не всичко. — Пръстът му бавно се плъзна по устните й.
— Всичко, което мога да ти дам. — Тара преглътна мъчително. Може би му беше дала твърде много — и твърде бързо? Не биваше да забравя, че той продължава да обича Лайза. А тя, втората му жена, можеше да го дари само с мимолетните радости на плътската любов — но не и да запълни празнотата в сърцето му.
Джарет скочи, вдигна я от ваната и я уви в голямата хавлия. Отнесе я на леглото и се съблече с нетърпеливи движения.
Този път не беше нежният, внимателен любовник отпреди. Удовлетвори желанието си с отчаяна страст и Тара беше смаяна от бързината, с която двамата достигнаха върха.
Тя се отпусна в ръцете му и задряма. Знаеше, че е на сигурно място. Беше й достатъчно само да усеща близостта му, да приема топлината на тялото му.
Въпреки това след малко се чу да пита: