— Каква беше тя?
— За кого говориш? — Въпросът прозвуча почти гневно.
— За Лайза.
— За бога, Тара…
— Моля те, Джарет, много искам да узная нещо повече за нея.
Той мълча толкова дълго, че Тара се побоя от нова караница. Ала след това започна да говори, макар тихо и колебливо.
— Когато се запознахме, и двамата бяхме още много млади. Лайза е родена в Сейнт Огъстин, баща й беше богат търговец на кожи. Той обикаляше целия полуостров, за да купува стока от индианците, и Лайза пътуваше с него. Тя обичаше Флорида и индианците и беше невероятна оптимистка. Често ми казваше, че трябва само да почакаме още малко, и проблемите ще се разрешат от само себе си. А после забременя. И двамата копнеехме за дете… — Той помълча малко и добави съвсем тихо: — Тя постъпи много лекомислено, като реши да отиде в селото на брат ми.
— Толкова съжалявам — прошепна Тара и се сгуши на гърдите му.
Той не каза нищо повече. Само я притисна още по-силно до себе си.
ТРЕТА ЧАСТ
КРЪГЪТ СЕ ЗАТВАРЯ
17
Когато по-късно мислеше за дните след завръщането си в Симарон, Тара си ги припомняше като време на пълно и безоблачно щастие. Всяка сутрин Джарет я извеждаше на езда и й разказваше за плантацията си. Вечер седяха до късно на верандата. А нощем я вземаше прегръдките си и я отвеждаше в рая.
Понякога тя отиваше на гробището и носеше цветя. Джарет вероятно го забелязваше, но не говореше за това.
Често го виждаше да я наблюдава замислено и тогава знаеше, че се измъчва от въпросите, на които тя не можеше да даде отговор. Но не я притесняваше. Вероятно изчакваше благоприятна възможност, за да поиска обяснения. Или се надяваше, че тя ще му разкаже миналото си доброволно. Искаше й се да го стори, но не можеше да събере смелост. Страхуваше се да не разруши мирната им идилия.
Нощите им бяха изпълнени със страст и нежност. Ала думата „любов“ така и не излезе от устните му. Въпреки това Тара се наслаждаваше на брачните радости.
Един ден двамата посетиха Робърт Трейт, защото Джарет имаше да обсъди с него някои делови въпроси.
„Уайлд Оук“, както се наричаше красивата тухлена къща на Робърт, беше по-малък от Симарон. На партера имаше четири помещения — салон, трапезария, така наречената слънчева стая от източната страна и библиотеката, където завършиха кратката екскурзия.
При вида на безбройните книги Тара затаи дъх. Трите стени бяха покрити с лавици от пода до тавана. Имаше френски и италиански книги, политически и научни трудове, оперни партитури, Дефо, Бейкън, Шекспир, Молиер — почти цялата световна литература.
— Това е истинска съкровищница! — извика възхитено тя и Робърт се обърна с усмивка към приятеля си.
— Мисля, че можем спокойно да оставим съпругата ти тук, а ние да си поговорим до насита за досадни неща като селскостопански продукти, поръчки и корабоплаване.
Джарет пристъпи към една от лавиците, извади голяма кожена папка и я сложи на дъбовата маса в средата на стаята. Отвори на първата страница и махна на Тара да се приближи. Тя застана до него и се вгледа с интерес в акварела, който показваше някаква река. Дъбови клони, обрасли с мъх, се спускаха над водата.
Джарет продължи да отгръща страниците. На следващата картина беше изобразена част от джунглата.
— Разкажи на Тара, Робърт.
— Вероятно тя ще предпочете да разгледа библиотеката, без да й пречим.
— Вие ли нарисувахте тези акварели, Робърт? — попита смаяно Тара.
Той кимна колебливо и се приближи към масата.
— Тук виждате пинии, дъбове и розмарин, който расте само във Флорида. В гъстите гори живеят безброй диви животни — костенурки, миещи мечки, лисици, вирджински елени, черни мечки, различни видове птици и какво ли още не. Някои миришат отвратително. — Той отвори на друга страница. — А това е една блатиста местност, където растат главно кипариси. И е пълно с алигатори. — Следващата рисунка показваше суха прерия. Но другата беше изобразен краят на полуострова. — Тук има водопад, който се спуска от скалите.
— Прекрасно! — Тара започна да прелиства страниците, без да престава да се възхищава на графиките и акварелите, изобразяващи птици и насекоми. — Трябва непременно да публикувате тези картини, Робърт.
— Някой ден може би…
Рисунката на една стара мисия беше придружена с надпис за старанията на испанците да покръстят индианците веднага след откриването на Флорида.
— Тогава положението е било още по-трудно от днешното — обясни Робърт. — Испанските войници изобщо не се разбирали с местните хора. Във Флорида пристигнал първият мисионер, казвал се Кансър де Барбастро. Скоро дошли и други. Испанският крал ги подкрепял, защото смятал, че откривателите на Флорида били извършили много злини. Кансър изпратил хората си в джунглата и индианците ги пленили. Когато самият той навлязъл дълбоко в джунглата с кръст в ръце, и с него станало същото.