Тара кимна и го целуна по бузата.
— О, Робърт, вие сте верен приятел! — Благодаря ви.
— А сега трябва да отида при него. Ще обсъдим някои делови въпроси. Разгледайте библиотеката ми, Тара.
— С удоволствие. — Тя го изпрати с усмивка, после отново запрелиства голямата кожена папка.
Вниманието й бе привлечено от рисунката на красива индианка. Младата жена се беше навела в грациозна поза над бистро горско поточе, за да охлади лицето си. Беше изобразена като жива, което загатваше, че Робърт я е познавал добре.
Тара затвори папката и се замисли. Дали беше прилично да го попита за момичето? Не, не биваше да бъде недискретна.
Тя остави кожената папка на мястото й и се зачете в един пиратски роман. Беше запленена от драматичното действие и не забеляза кога се стъмни. Изведнъж усети, че някой я наблюдава, вдигна глава и видя застаналия на прага Джарет.
— Хареса ли ти библиотеката, Тара?
— Да, разбира се. Твоята също е чудесна.
— Нашата — поправи я с усмивка той.
Бузите й пламнаха.
— Нашата — съгласи се тихо тя.
Той отиде при нея, вдигна я да стане и я целуна по челото.
— Вечерята е сервирана.
Двамата се върнаха в Симарон късно през нощта. Тара се оттегли в спалнята, а мъжът й повика надзирателя Рютгер, за да го осведоми как е протекъл разговорът с Робърт. Когато се върна при нея, тя беше заспала, но се събуди веднага щом усети топлото му тяло до своето, страстните му целувки по устните си.
На следващата сутрин бяха минали точно две седмици от завръщането им от индианското село. Тара береше цветя пред верандата. Когато зарея поглед към реката, тя забеляза военен кораб, който наближаваше кея на Симарон. Изправи се и затича към къщата. В коридора срещна Джийвс.
— Видях военен кораб! Сигурно е капитан Аргоси, но нямам представа колко офицери го придружават. Мисля, че за вечеря трябва да сложим допълнителни прибори поне за трима души.
Джийвс кимна спокойно.
— Добре, мисис Макензи, веднага ще кажа на готвачката.
Тя въздъхна и му подаде букета, който беше набрала.
— Моля ви, наредете ги в някоя от вазите в коридора, погрижете се за менюто и изберете вината… Този път съм решена да открия за какво е дошъл капитанът.
Без да дочака отговора му, тя излезе навън и се спусна по пътеката към кея. Джарет беше на обиколка из полята със захарна тръстика. Сигурно вече го бяха осведомили за появата на кораба, но още не беше пристигнал. Рютгер също не се виждаше никъде. На кея чакаше само Лео Хюм.
— Добро утро, мисис Макензи — поздрави той.
— Добро утро — усмихна се дружелюбно тя и застана до него. Мъжът я погледна несигурно, но не посмя да протестира.
След малко корабът се доближи до кея и капитан Аргоси скочи на земята.
— Добър ден, мисис Макензи — поздрави той и се наведе над ръката й. — Здравей, Лео.
— Добре дошли, сър. Мистър Макензи е уведомен и ще се върне съвсем скоро.
— Благодаря, Лео. Много се радвам, че мога да дочакам господаря ти в компанията на мисис Макензи. Тя е много по-красива от него.
— Вие сте ласкател — засмя се Тара и кокетно сведе поглед. — На какви обстоятелства дължим това приятно посещение?
— Не съм съвсем сигурен, че ще се зарадвате. Трябва да ви вземем Джарет.
— О…
— Да се надяваме, че не е за дълго. Съжалявам, но нямаше как да го избягна.
Тара не можа да каже нищо повече, защото Джарет вече препускаше към тях от гората. Той скочи от гърба на Шърлимейн и стисна ръката на госта си.
— Здравей, Тайлър? Какво има?
Капитанът хвърли бърз поглед към Тара.
— По-добре е да поговорим в библиотеката.
— Не е ли по-добре всички да отидем в библиотеката? — намеси се бързо Тара.
— Не искам да… — започна нерешително Джарет.
— Сам ли сте днес, капитане? — попита любезно тя, без да му обръща внимание. — Къде са младите сержанти?
Джарет я хвана за раменете и енергично я обърна към къщата.
— Иди да съобщиш на Джийвс, че капитан Аргоси е единственият ни гост.
— Вече говорих с Джийвс, скъпи — отговори спокойно тя, свали ръцете му от раменете си и се обърна отново към капитана.
— Но не си знаела, че Тайлър ще бъде сам. Предпочиташ ли някое от вината ми, приятелю?
— О, да, с удоволствие бих опитал отново чудесното бордо, което ни сервираха миналия път.
— Моля те, Тара, погрижи се за всичко.
— Е, тогава ще се наложи по-късно да ми разкажеш какво е станало — предупреди го тя и хукна към къщата с гневно развяващи се поли.
Щом се качи на верандата, Тара погледна към кея, където мъжете разговаряха оживено. Лео и няколко матроси, които се бяха присъединили към групата, слушаха с угрижени лица. Тя уведоми Джийвс за предпочитанията на капитана и излезе в коридора, за да чака Джарет и госта им. За съжаление двамата бяха решили да продължат разговора си на брега на реката. Джийвс, който беше слязъл в избата, се върна и Тара му се оплака горчиво: